Дело № 26/ 1995 г. Статус: решено

В чл.18, ал.1, 2 и 3 от Конституцията са изброени изчерпателно обектите, които са изключителна държавна собственост или спрямо които държавата упражнява суверенни права. В чл.18, ал.4 от Конституцията са изброени изчерпателно стопанските дейности, в сферата на които държавата със закон може да установи монопол. Със закон се определя режимът на обектите на държавната и общинската публична собственост, включително и на тази, която е извън обсега на действие на чл.18 от Конституцията. Такъв закон е предвиден да бъде издаден в чл.17, ал.4 от Конституцията. Концесии могат да се предоставят и за други обекти на държавната публична собственост, които не са включени в изчерпателното изброяване на първите четири алинеи на чл.18, ("предходните алинеи"). Предназначението на ал.5 на чл.18 от Конституцията е да изиска концесионният режим да бъде винаги уреден на равнище на закон както относно реда и условията на предоставяне на концесии и разрешения, така и относно обектите, които трябва да бъдат посочени в закон. Не може да има друга непосочена в Конституцията стопанска дейност, предмет на държавен монопол. Бланкетно препращане към закон е нарушение на Конституцията относно принципната недопустимост на монопола в сферата на стопанска дейност и на лицензирането. Дори при липса на изрична правна норма в ЗК относно договора за концесия като договор intuitu personae, прекратяването при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер би настъпило на основание чл.59, ал.1 и 2 ЗС. Спрямо вещно право на ползване, отстъпено чрез концесионен договор, това прекратяване следва с още по-голямо основание поради специалните изисквания на Закона за концесиите относно личността на концесионера и относно условията и реда за сключване на самия договор. Правоприемство, за което се говори в предявеното искане, е изключено.