Докладчик
Анастас Анастасов
Подател на искането
Росен Плевналиев

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 19 юни 2013 г. за отмяна на Решението за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, прието от Народното събрание на 14 юни 2013 г. Тълкуване на чл. 84, т. 8 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2, и чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България.

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
Искането по т. 3 е недопустимо и следва да бъде отклонено от разглеждане, защото поставянето на подобен въпрос означава питане към съда какви действия да извърши Народното събрание при конкретно зададена хипотеза – на избор на народен представител на друга държавна служба, а не искане за тълкуване на конституционна разпоредба. Предметът на искането в частта му относно задължителното тълкуване на конституционна разпоредба във връзка с предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител при избирането му от парламента на друга държавна служба с основание чл. 84, т. 8 от Конституцията( т. 1 и т. 2 от искането) във връзка с чл. 72, ал.1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията е свързано с предмета на конституционно дело № 17/2013 г., допуснато за разглеждане по същество с определение на съда от 26 септември 2013 г. Исканията и по двете дела за тълкуване на разпоредбата на чл. 72, ал.1 и 2 от Конституцията обуславят необходимостта от тяхното обединяване и разглеждането на настоящото дело и к.д. № 17/2013 г. в едно производство, по което да се постанови общо решение.
становища на заинтересувани страни и правни мнения:
особено мнение по друго определение:
определение, приключващо дело:
На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията задължително тълкуване по въпросите на несъвместимостта на народните представители се дава с Решение на Конституционния съд № 14 от 2013 г. по к.д. № 17 от 2013 г. Искането по к.д. № 21 от 2013 г. на президента на Републиката е единно и включва два елемента, които са неразривно обвързани: произнасяне по конституционосъобразността на конкретно оспорено решение на Народното събрание и съчетано с него тълкуване на Конституцията и по въпроси, свързани с несъвместимостта на народните представители. Двата елемента на искането по к.д. № 21 от 2013 г. налагат да се прецени конституционосъобразността на оспореното решение на Народното събрание не сама по себе си и изолирано от тълкуването, а за да се приведе противоречивата парламентарна практика в съответствие с изискванията на Конституцията. Тази цел вече е постигната с влизането в сила на посоченото тълкувателно решение. Това прави искането недопустимо, тъй като вече липсва правен интерес от произнасянето на съда. Въпросът с отмяната на решения на Народното събрание, с които лица са били избрани за ръководители на държавни институции на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията, ще трябва да бъде решаван занапред при обвързващата предпоставка на т. 6 от тълкувателното решение. Обявяването за противоконституционно на оспореното решение има за резултат изкуственото възстановяване на Делян Пеевски като председател на ДАНС и оттам – до преразглеждане на Решение № 7 на Конституционния съд по к.д. № 16 от 2013 г. Така отново се налага изводът за недопустимост, защото ще е налице преразглеждане на въпрос, по който съдът вече се е произнесъл.