Дело № 22/ 2013 г. Статус: решено

Решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху придобиването на правото на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. е противоконституционно, защото противоречи на принципите на правовата държава, разделението на властите, на общностното право, което чрез международните договори, по които България е страна, е станало част от нейното вътрешно право, както и на предвидения в Конституцията ред за придобиване в страната на право на собственост върху земя от чужди физически и юридически лица. Решението е вътрешно противоречиво – то създава неопределеност, която противоречи на принципа на правовата държава, защото няма яснота дали Народното събрание налага мораториума за придобиване на право на собственост или възлага на Министерския съвет продължаване на действието на ограничението. Противоречието с принципа на правовата държава се изразява и в обстоятелството, че Народното събрание се самооправомощава с правомощие, което не притежава по Конституция, тъй като с едностранно волеизявление приема изменение на сключен, ратифициран и обнародван международен договор, по който България е страна. С това се нарушава и присъединителният договор на България към Европейския съюз, както и Договорът за функциониране на Европейския съюз, които като международни договори, по които страна е България, имат приоритет пред вътрешното право по отношение на установената с тях свобода на движението на капитали в общността, а такова представлява и придобиването на земя на територията на страните-членки. Решението противоречи и на реда за изменение на общностните договори, което може да се осъществи само по общо съгласие на всички страни-членки на Европейския съюз, а не едностранно от една от тях – в случая Република България. По този начин с мораториума е нарушено изискването за правна сигурност и предвидимост като същностни характеристики на правовата държава. Решението нарушава и баланса, установен с принципа на разделение на властите, тъй като отнема правото на Министерския съвет по свободна преценка да предложи мерки за изпълнение или изменение на поетите международни задължения, свързани с придобиване правото на собственост върху земя на територията на Република България. Той е самостоятелен конституционно установен орган, с предвидени в Конституцията правомощия в областта на външната политика и нейното оперативно провеждане, независимо че Народното събрание може да се произнася по всеки въпрос на тази политика, но не и сам да я осъществява. Решението създава всеобхватна забрана за придобиване на земя на територията на Република България, с което нарушава и чл.22, ал.1 от Конституцията, който предвижда различни способи за такова придобиване при наличието на определени предпоставки, което се отнасят не само до физическите и юридическите лица от Европейския съюз, но и извън него.