Дело № 15/ 1996 г. Статус: решено

Правото на стачка е основно право на работниците и служителите, признато им изрично с разпоредбата на чл.50 от Конституцията. То е средство за защита на техните колективни икономически и социални интереси и конституционна гаранция, че България ще се развива като демократична и социална държава. Правото на стачка като основно конституционно право на гражданите е неотменимо със закон или друг правен акт. Ограничаването на правото на стачка може да стане със закон в изключителни случаи, когато с оглед на разпоредбата на чл.57, ал.2 от Конституцията преустановяването на работата създава очевидна и непосредствена опасност за живота, сигурността и здравето на населението. Правото на стачка търпи законодателно ограничаване за определени държавни служители от системата на държавни органи, които упражняват властнически правомощия от името на държавата и осигуряват функционирането й. Определянето на тези случаи в закона подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд. Конституционният съд приема, че недопустимостта на преустановяване на работа на работниците и служителите в посочените дейности не изключва правото им на протестни действия за защита на колективните им икономически и социални интереси чрез символични стачки, протестни събрания, митинги и др., неводещи до спиране на работата им. Преустановяването на дейността на органите на съдебната власт ще постави в опасност функционирането на самата държава.