Дело № 25/ 1996 г. Статус: решено

Конституционният съд счита, че законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност). По отношение на четвъртото дисциплинарно наказание - уволнението. То засяга основно гражданско право, залегнало в глава втора от Конституцията - правото на труд, поради което е недопустимо актът, свързан с неговото налагане, да бъде изключен от съдебен контрол. По тази причина съдът счита, че в хипотезата на т.4 на чл.9, ал.2 от Указ № 9 за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт ал.3 на същия член е противоконституционна. Не е нарушено правото на защита, предвидено в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и поради това, че в нея се говори за право на защита във връзка с осъществяване на конституционно установени процедури, важащи за всяка от страните, подписали Конвенцията. В този смисъл е и разпоредбата на чл.13 от Конвенцията.