Докладчик
Александър Арабаджиев
Подател на искането
51 народни представители от 37-ото Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 1 и § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговските банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, приет от 37-ото НС на 8 октомври 1996 г., повторно приет при условията на чл.101, ал.2 от Конституцията на 23 октомври 1996 г.

образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 1

От този характер на държавната защита, при който държавата не се конституира пряко като задължен субект, следва, че за лицата, които се ползват от въведената от закона система, не възниква субективно публично право спрямо нея. От друга страна, поради причини, които могат да бъдат квалифицирани като такива със социален, социално-икономически и социално-психологически характер и преди всичко - за да се възстанови доверието в банковата система и предотврати нейният срив, чрез приемането на закона държавата сама е възприела разглежданата система за гарантиране на влоговете в банки, изпаднали в неплатежоспособност. Ето защо доколкото една категория физически и юридически лица е разполагала с определени възможности, от които е лишена друга категория - според предпоставените твърдения на искането, - тази последица не е резултат на нееднакво третиране от страна на закона с оглед на конституционно недопустими признаци като основания за създаване на привилегировано положение. Различието в степента на гарантиране от страна на държавата не възниква поради това, че законът променя обема, в който влоговете се гарантират. Той остава същият. Следователно оспорените изменения и допълнения не променят степента на защитеност, нито предоставят защитата в зависимост от някои от социалните признаци по чл.6, ал.2 от Конституцията. Поради това, че се отнасят до задължение, което държавата сама е поела, а не до защита на гарантирани основни права, както и на права, чийто пряк адресат е държавата, разглежданите изменения и допълнения не са в противоречие и с принципа на правовата държава (чл.4, ал.1 от Конституцията).