Дело № 32/ 1996 г. Статус: решено

Свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност. Конституцията предоставя на законодателя правото да уреди, съответно да ограничи свободата на стопанска инициатива по законодателен ред. Такива са хипотезите на чл.18 от Конституцията (относно държавната собственост и държавния монопол) или на чл.19, ал.2 от Конституцията (предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция и защитата на потребителя). Свободната стопанска инициатива може винаги да бъде ограничена и с оглед защитата на други конституционни ценности - например суверенитета, сигурността и независимостта на страната и нейната териториална цялост; опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната; особената закрила на земята; защитата на българския език и на националното историческо и културно наследство и т.н. Ограничаването на участието в застрахователни дружества е възможно и допустимо в обществен интерес. Ръководният критерий в тази насока обаче е професионалната и моралната годност на лицата, които чрез капиталово участие или управленски позиции упражняват контрол върху дружеството. Миноритарният контрол чрез капиталово участие може да има само относително значение, обслужващо посочения ръководен критерий. Следователно абсолютната забрана в чл.9, ал.2, изр. 1 ЗЗ накърнява свободната стопанска инициатива и противоречи на чл.19, ал.1 от Конституцията.