Дело № 1/ 1998 г. Статус: решено

1.Поставянето на действията на съдебните органи в зависимост от предварително дадено разрешение от орган на изпълнителната власт (какъвто е министърът на вътрешните работи) представлява недопустима намеса в тяхната работа. Съгласно чл.117, ал.2 от Конституцията съдебната власт е независима, като при осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Зависимостта на дейността им от административно дадени преценки от други органи е нарушение на тази категорична конституционна норма. Нарушен е и чл.6, ал.2 от Конституцията, съгласно който всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани на лично и обществено положение. А според чл.31, ал.1 от Конституцията всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт. 2.Правото да избираш и да бъдеш избиран е едно от основните конституционни права на гражданите (чл.42, ал.1 и чл.65, ал.1 от Конституцията). Освен предвидените в тези текстове изисквания за възраст, гражданство, непоставяне под запрещение и неизтърпяване на лишаване от свобода Конституцията не обвързва избирателя или избираемия с никакви други условия, нито пък предвижда някакви последици за участниците в избора. Единствено в чл.65, ал.2 е предвидено, че кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрация. Въпреки че се намира в главата за Народното събрание и се говори за народни представители, предвиденото в тази разпоредба съдържа едно принципно положение, което се отнася до всички кандидати за изборни органи, а именно, че регистрираните кандидати само прекъсват изпълнението на държавната служба, която заемат, а не я освобождават.