Дело № 4/ 1998 г. Статус: решено

Като се има предвид правомощието на Народното събрание по чл.84, т.3 от Конституцията, трябва да се заключи, че въвеждането на данъчни задължения и определянето на размера им може да стане само със закон, а не и с подзаконов акт. В този смисъл е и Решение № 3 от 9.II.1996 г. по к.д. № 2/1996 г., в което е посочено, че отбелязаното правомощие принадлежи изключително на Народното събрание и не може да се делегира. Затова със закон следва да бъдат определени всички показатели, чрез които може да се индивидуализира размерът на данъка за всеки данъчен субект. В противоречие с чл.84, т.3 от Конституцията определянето на размера на данъка е предоставено всъщност на общинските съвети, от преценката на които зависи дали той да бъде към минимума или към максимума на надлежно фиксираните предели. Същевременно предоставянето на общинските съвети на правомощието на Народното събрание да определя размера на данъка нарушава чл.19, ал.2 от Конституцията. Тази разпоредба изисква законът да създава и гарантира на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност. Данъчното облагане е едно от тези правни условия. Делегираното на общинските съвети правомощие да определят размера на данъка открива възможността граждани, упражняващи една и съща стопанска дейност в различни общини, да бъдат обложени с различен по размер данък. По този начин те ще се окажат поставени при различни правни условия в противоречие с чл.19, ал.2 от Конституцията.