Докладчик
Александър Арабаджиев
Подател на искането
50 народни представители от XXXVIII Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл.349, ал.2 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс, създадени с § 20 от Закона за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 16

1.Предвид предмета на делото от значение е един друг извод, който също може да бъде направен на основата на чл.119, ал. 1 от Конституцията – че съдопроизводството (и по наказателни, и по граждански дела) е по принцип триинстанционно. Това следва от изброяването на съдилищата в чл.119, ал.1, което предпоставя и апелативното (въззивното), и касационното обжалване. Същевременно няма основания да се приеме, че конституционният текст постановява процесът да бъде винаги триинстанционен. Тълкуването на съответните конституционни разпоредби и преди всичко на чл.119, ал.1 не разкрива съществуването на конституционен императив в този смисъл. Ето защо Конституционният съд намира, че на триинстанционното производство трябва да се гледа като на принципно и преобладаващо разрешение, от което са възможни изключения по определени категории дела. В това отношение меродавни могат да бъдат съображения също със значение на процесуални ценности, каквито са бързината на правораздаването, процесуалната дисциплина и процесуалната икономия. Стесняването на кръга на съдебните актове, които могат да бъдат обжалвани по касационен ред, има за последица облекчаването на Върховния касационен съд от прекомерна и ненужна натовареност и му позволява пълноценно да изпълнява функцията по чл.124 от Конституцията. Това правомощие се изразява във върховен съдебен надзор върху всички съдилища, а не върху всички съдебни актове. Изключването на част от тях е, както се посочи, в реализация на други процесуални ценности – възможност, която Конституцията е предоставила на законодателя. 2. Въпреки че в закона не е откроена фазата, в която касационната инстанция взима решение да не образува касационно производство, не подлежи на съмнение, че конституционните начала на наказателния процес намират приложение и в тази фаза. От това, че законодателят е предоставил на касационната инстанция да създаде и развие процедурата по приложението на чл.349, ал.3 НПК, не следва, че в рамките на тази процедура не действат конституционните принципи за равенството на гражданите пред закона, за равенство на страните в наказателния процес и за право на защита във всички стадии на процеса. Актът, с който се отказва образуването на касационно производство, е акт на правораздаване и предназначението му е да спести разглеждането на касационната жалба в случаите, когато то би довело до постановяване на решение на касационната инстанция със същото съдържание и последици (срв. чл.371, ал.2, т.2 НПК). Това още веднъж показва, че при приложението на чл.349, ал.3 НПК изцяло действат посочените по-горе конституционни гаранции, които съставляват преграда срещу произволното лишаване на осъдения от проверката по касационен ред. Такава гаранция е и добросъвестното приложение на разглежданата разпоредба, предположение за което се дължи на съдилищата и очаква от тях поначало по всеки закон.