Дело № 10/ 1998 г. Статус: решено

Правото на защита, в това число и съдебна, е основно, всеобщо и лично право на гражданите – чл.56 от Конституцията. Като основно право то е неотменимо – чл.57, ал.1 от същата. Разпоредбата на чл.56 от Конституцията има непосредствено действие и може да действа самостоятелно като последна защитна възможност на гражданите, чиито права и законни интереси са нарушени – Решение № 3/1994 г. по к.д. № 1/1994 г. В конкретния случай това е правото на труд, което е конституционно защитено - чл.16 от Конституцията. Следва да се има предвид, че именно съдебната власт е призвана от Конституцията да защитава правата и законните интереси на гражданите – чл.117, ал.1 от основния закон. В системата от правни гаранции за защита на правата и законните интереси на гражданите съдебните са най-висши, защото съдът в своята дейност е независим и е подчинен само на закона – чл.117, ал.2 от основния закон. Атакуваната разпоредба в частта, в която лишава определена категория държавни служители от правото на съдебна защита при освобождаването им от длъжност, противоречи и на смисъла и предназначението на чл.116, ал.1 от Конституцията. Според тази разпоредба държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. Няма съмнение, че по смисъла на чл.116, ал.1 от Конституцията държавните служители са замислени като траен, независим от политическите промени гръбнак на държавата, а тази функция изисква стабилитет на служебното им положение. Затова, като предвижда, че те могат да бъдат освобождавани от длъжност по безконтролно от съда усмотрение, тя противоречи на изискването за служебен стабилитет на държавните служители, произтичащо от чл.116, ал.1 от Конституцията.