Дело № 11/ 1998 г. Статус: решено

1.Съдът е имал възможност да посочи вече в Решение № 16 от 10 ноември 1992 г. по к.д. № 25/1992 г. (ДВ, бр. 94 от 1992 г.), че съдържащата се в чл.73 от Конституцията възможност “прекратяването на правомощията да се реши нормативно от Народното събрание в правилника за неговата организация и дейност, съответства на характера на доминиращите организационни и представителни функции на председателя на Народното събрание….” Очевидно така изяснената конституционно установена възможност обхваща както основанията за предсрочно освобождаване на председателя и заместник-председателите на Народното събрание (чл.5, ал.1 ПОДНС), така и реда, по който това става (чл.5, ал.2 ПОДНС). Съдът не открива основание, което да налага изоставяне на възприетото в цитираното решение разбиране, поради което приема, че искането в тази му част следва да бъде отхвърлено. 2.Съдът приема, че въпросът за минималната численост на парламентарните групи се отнася до организацията и функционирането на Народното събрание и следва да се реши от самото него. Единствената конституционна разпоредба, в която се споменават парламентарните групи, е разпоредбата на чл.99, уреждаща съставянето на правителството. Съдът не намира изрично установен конституционен критерий за определяне на числеността на парламентарните групи. Може да се приеме, че определянето на минимална численост на парламентарните групи според установената норма за народно представителство по разумен и справедлив начин съответства на изразената воля на избирателите в подкрепа на определен мандат, изразен в предизборната програма. Този подход има характер на трайно установена парламентарна практика и закрепването му в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не противоречи на Конституцията.