Дело № 15/ 1998 г. Статус: решено

1.Съгласно чл.10, ал.4 от Закона за народната просвета обслужващите звена са определени като юридически лица, като държавните обслужващи звена се финансират от държавния бюджет, а общинските – от общинския. Следователно “обслужващи звена” представляват правни субекти – юридически лица, които по дефиниция са държавни или общински, а предметът им на дейност е определен съгласно чл. 33а ЗНП. Тези юридически лица са на особен режим както по отношение на създаването им, така и по отношение на имуществото, което стопанисват (държавна и общинска публична собственост), а също и по отношение на управление – режим, различен от тези по Закона за лицата и семейството и Търговския закон. Това обстоятелство предопределя извода, че “обслужващи звена” по смисъла на Закона за народната просвета не могат да бъдат физически лица, еднолични търговци, търговски дружества или сдружения с нестопанска цел. Правният режим на обслужващите звена по Закона за народната просвета обаче не изключва възможността и други лица (например еднолични търговци, търговски дружества, кооперации и сдружения с нестопанска цел) да извършват възмездно или безвъзмездно посочените в чл. 33а ЗНП дейности и ползването на услугите им от детските градини и училищата (арг. чл.44, ал.1 и 2). 2.Както Конституционният съд е вече приемал в други подобни случаи, изискването за образователен ценз за заемане на определени длъжности не нарушава изискването за равенство. За извършването на определени дейности е необходимо притежаването на образование и опит в дадена област. Това не накърнява правата на другите, които нямат такова образование и изисквания опит. 3. Дейностите извън минималните държавни образователни изисквания не са задължителни и ако за някои от тях се изисква плащането на такси, това не е в противоречие с Конституцията и закона. Това се отнася и до професионалното обучение след завършено средно образование. 4. Дейността на държавните и общински детски градини, училища и обслужващи звена е свързана преди всичко с изпълнението на задълженията на държавата по чл.53 от Конституцията – да обезпечи на всички правото на образование, което е задължително до 16-годишна възраст, и за основното и средно образование – безплатно. Това определя и насоките на данъчната политика по отношение на държавните образователни заведения, затова нееднаквият данъчен режим на заведенията, които са на бюджетна издръжка и ползват държавна и общинска собственост за дейността си и онези, които са изградени на базата на частната собственост, не представлява нарушение на чл.17, ал.2 от Конституцията.