Докладчик
Стефанка Стоянова
Подател на искането
55 народни представители от XXXVIII Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност и на несъответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на следните разпоредби от Наказателния кодекс: чл.146, ал.1 относно думите „ …с лишаване от свобода до шест месеца…“, чл.147, ал.1 относно думите „…с лишаване от свобода до една година…“ и чл.148 изцяло и във връзка с чл.161
Молба от Интерайтс и Артикъл 19
Молба от Пламен Радонов
Народно събрание
Главен прокурор на РБ
Интерайтс и Артикъл 19
Български хелзинкси комитет
Съюз на българските журналисти
Център за независима журналистика
Български център по правата на човека
Граждански форум Свободно слово
Министър на правосъдието и правната евроинтеграция
Решение - 20
Конституционният съд може да преценява пропорционалността (съразмерността), свързана с определяне на границите, в които могат да се упражняват правата, и на пределите, в които се допуска ограничаването им. Упражнявайки такъв контрол, счита, че наказателната отговорност за обида и клевета не е в противоречие с изтъкнатото изискване за пропорционалност (съразмерност).
Отношението на съразмерност между защитаваната цел и прилаганото средство може да се установи при съпоставянето им. В случая защитаваната цел е достойнството на личността, което е издигнато във върховен конституционен принцип, както и произтичащи от достойнството права на човешката личност, на които Конституцията отдава приоритет. Прилаганото средство е наказателна отговорност за обида и клевета с алтернативно предвидени наказания лишаване от свобода и глоба, които по вид са от установените в Наказателния кодекс санкции, а по размер са към най-ниските от тези за престъпления против личността. Съпоставянето на посочените обстоятелства не обосновава наличие на непропорционалност (несъразмерност). Защитаваната цел е толкова значима, че закрилата й от накърняване според цитираното решение на съда е основание за най-голяма възможност да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение. На значимостта на защитавания интерес отговаря тежестта на наказателната отговорност и тя не надхвърля степента на допустимо ограничение.
Когато са нанесени при или по повод изпълнение на службата или функцията, обидата и клеветата на и от длъжностно лице или представител на обществеността са престъпления от общ характер. За тях и за клеветата, от която са настъпили тежки последици, прокурорът съгласно чл.43 НПК повдига и поддържа обвинението. За останалите случаи на обида и клевета, а именно за основните състави по чл.146 и чл.147 и другите квалифицирани състави по чл.148 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Различието в процесуалния ред за осъществяване на наказателната отговорност е основано на точно и изчерпателно посочени обстоятелства – тежестта на последиците при клеветата по чл.148, ал.2, пр. 2 НК и заеманата длъжност или изпълняваната дейност от обекта и субекта и определени особености на обстановката и на подбудите за извършване на деянието при обидата и клеветата по т.3 и 4 на чл.148, ал.1 НК. Тези обстоятелства в своята съвкупност имат значение за формиране степента на обществена опасност на даден вид престъпления. Те обаче не представляват някой от социалните признаците по чл.6, ал.2 от Конституцията, които са посочени изчерпателно и с оглед на които не се допускат нито ограничения на правата, нито привилегии (Решение № 14 от 10.ХІ.1992 г. по к.д. № 14/1992 г.). Затова не може да се счете за накърнен конституционният принцип за равенство на гражданите пред закона.