Дело № 18/ 1998 г. Статус: решено

1.Според чл.119 на Конституцията правораздаването се осъществява само от съдилища – било от съдилищата, изброени в ал.1 на този член, било от особени (специализирани) съдилища съобразно ал. 2 на чл.119. Видно от чл.129 на Конституцията установеният от тази разпоредба режим за съдии важи за всички съдии, следователно и за съдиите от специализираните съдилища. Следователно по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система. Те не са съдилища само от функционално гледище, т.е., защото им са възложени правораздавателни функции, а съдилища и от организационно гледище, защото за съдиите от тях важат същите изисквания и статут, които важат за съдиите от общите съдилища. Те се избират от Висшия съдебен съвет и са несменяеми както съдиите от общите съдилища. Изводът е, че Конституцията (чл.119 и чл.129) изключва изобщо възможността на несъдебни органи да бъдат възлагани правораздавателни функции. Особено това важи за органи, които спадат към изпълнителната власт, защото са органи на администрация. Към тях спада Комисията за защита на конкуренцията и нейните решения са индивидуални административни актове. 2.Разпоредбата на чл.13, ал.5 от Закона за защита на конкуренцията третира споразумения и решения, забранени по принцип и затова недействителни, като в периода на започнала процедура за евентуалното им освобождаване от забраната е установено, че сериозно са увредили или може да увредят интересите на други стопански субекти или на потребителите. Действията на специализирания държавен орган, с които се преустановяват такива споразумения, решения или практика, са изцяло съобразени с чл.19, ал.2 от Конституцията. Разпоредбата на чл.13, ал.5 ЗЗК предвижда като втора възможност за Комисията за защита на конкуренцията да променя споразумения, решения или съгласувана практика. В тази си част разпоредбата е противоконституционна. Комисията за защита на конкуренцията може да прецени, че не е налице основание за прилагане на забраната по чл. 9 или да забрани споразумението, решението или съгласуваната практика, но не и да ги изменя. Промяна на споразумение или решение на стопански субекти е заместване волята на страните с такава на административен орган. Такова административно вмешателство в граждански правоотношения, независимо и против волята на договарящите, противоречи на принципа на свободната стопанска инициатива (чл.19, ал.1 от Конституцията), получил реално отражение в предоставената с чл.9 ЗЗД свобода на договаряне. Освен това промяната на споразумение по естеството си не е временна, а окончателна, поради което е в разрез с характера на временните обезпечителни мерки по чл.13, ал.5 ЗЗК. Административното вмешателство в граждански правоотношения, независимо и против волята на договарящите, противоречи на принципите на свободната стопанска инициатива, на правовата държава (чл.19, ал.1 и чл.4 от Конституцията), на законно установената свобода на договаряне. Поради това искането е основателно в частта му за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл.27, ал.3, изречение първо ЗЗК относно думите “или изменение”. 3.Конституционният съд изразява безпокойство от честото прилагане от Народното събрание на изключението за необжалваемост на административните актове. В чл.120, ал.1 от Конституцията ясно е изразена волята на конституционния законодател за съдебен контрол за законосъобразност на актовете и действията на административните органи. Изключение от това правило са възможни само когато изрично са посочени със закон. Изключението не трябва да се превръща в правило, защото ще влезе в противоречие с чл.120, ал.1 от Конституцията. 4. Категоричната редакция на второто изречение на чл.36, ал.2 ЗЗК изключва възможността да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху незаконосъобразността на решенията на КЗК като административни актове, доколкото съдът прецени, че такъв е допустим. Разпоредбата противоречи на принципите на правовата държава, на разделението на властите и на независимостта на съдебната власт – чл.4, чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституцията. 5. Условието, което според разпоредбата опорочава съдебното решение, а именно, че извършеното нарушение на ЗЗК е послужило за издаване на порочен съдебен акт, е съвършено неясно. Взет буквално текстът предпоставя нещо невъзможно, именно, че нарушител на ЗЗК може чрез извършеното от него нарушение да предизвика постановяване на порочно съдебно решение. Вероятно съставителите на проекта за ЗЗК са имали предвид, че съдът не е взел предвид установено от Комисията за защита на конкуренцията нарушение на ЗЗК. Но даже и текстът на чл.55, ал.1, т.2 ЗЗК да бъде тълкуван поправително, той повдига от гледна точка на съответствие с Конституцията ред възражения. Да се създаде неограничена по време възможност за пререшаване на правния спор поради неправилност на решението, означава да се разруши недопустимо неговия стабилитет. Правната сигурност е необходима съставка на правовата държава, каквато Република България трябва да бъде по силата на чл.4 от Конституцията.