Докладчик
Иван Григоров
Подател на искането
60 народни представители от XXXVIII Народно събрание

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл.1, ал.2; чл.3, ал.1; чл.5, т.3 и 5; чл.34, ал.1, т.7; чл.38; чл.39; чл.40; чл.41; чл.42; § 1, 2 и 9 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 29

Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите никъде не съдържа разпоредба, която да изключва правото на съществуване наред с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България и на други организации, в това число професионални и синдикални, създадени от лекари и стоматолози. Той не забранява учредяването на сдружения от лекари и стоматолози по Закона за лицата и семейството или по друг закон. Следователно законът не противоречи на чл.44, ал.1 от Конституцията. Той не засяга конституционно признатата свобода за свободно сдружаване, тъй като тя има за предмет частноправни сдружения, към които спадат и синдикалните организации по чл.49 от Конституцията. Тази конституционно призната свобода включва не само свободата да поемеш инициативата да образуваш такова сдружение, респ. да встъпиш във вече образувано, но и така наречената “негативна свобода”, т.е. да не станеш член на дадено сдружение. Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите не лежи на плоскостта на чл.44, ал.1 на Конституцията. Той е закон, с който се създават корпорации на публичното право със задължително членуване в тях на лекари и стоматолози. Тези корпорации разполагат с известни публичноправни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо лекари и стоматолози, така че свободата за сдружаване, прогласена от чл.44, ал.1 на Конституцията, не важи за тях: те се създават с нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в тях. От самото естество на публичноправните корпорации следва, че публичноправните функции може да бъдат възложени само на една корпорация (в случая само на един лекарски или стоматологичен съюз), а не на няколко, защото едновременното членуване в няколко съюза е немислимо. Немислимо е и упражняването на същите публичноправни функции спрямо същите лица от няколко публичноправни корпорации, защото това ще доведе до пълно объркване на адресатите на тези функции и с това ще попречи на общественополезните последици от упражняването на тези функции. На кой от няколкото съществуващи съюзи, респ. на кой новосъздаден съюз, тези функции ще бъдат възложени, като същевременно спрямо него ще бъде въведено задължителното членуване на всички лекари, респ. стоматолози, е въпрос от изключителната компетентност на законодателя.