Дело № 29/ 1998 г. Статус: решено

Основните права на гражданите включват правото на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и правото на безплатно ползване на медицинско обслужване. Те са прогласени в ал.1 на чл.52 от Конституцията, а в ал. 2 са посочени източниците на средства, които обезпечават финансово здравеопазването. Посочването на тези източници не е пълно и изчерпателно. В конституционния текст изрично са изброени само някои от тях – държавният бюджет, работодателите и личните и колективни осигурителни вноски. След изброяването им е указано, че здравеопазването се финансира “и от други източници” и те, както и редът и условията за набиране на необходимите средства, се определят със закон. Тъй като не са предвидени някакви конкретни ограничения в тази насока, следва да се приеме, че законодателят при спазване на общите конституционни принципи е свободен да прецени кои могат да бъдат другите източници и какви трябва да са начинът и формата на финансиране на здравеопазването от тях и от останалите конституционно установени източници. Както се отбеляза, здравното осигуряване съгласно чл.52, ал.1 от Конституцията трябва да гарантира медицинска помощ, която е достъпна. Понятието “достъпна” по смисъла на тази разпоредба означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението. Като се има предвид съдържанието на това понятие, следва да се приеме, че гаранция за достъпност на медицинската помощ са принципите по чл.5, т.1, 3 и 5 ЗЗО, въз основа на които се осъществява задължителното здравно осигуряване. Те изискват задължително участие, солидарност на осигурените при ползването на набраните средства и равнопоставеност при ползването на медицинска помощ. Подпомагането от държавата на родителите по чл.47, ал.1 от Конституцията, а също и закрилата на здравето по чл.52, ал.3 от Конституцията, могат да имат различни проявни форми и се осъществяват по различен начин. Каквито и да са тези форми и начини на подпомагане и закрила, те не изключват правото и задължението на родителите да се грижат за отглеждането и възпитанието на децата си. Тъй като полагането на такива грижи обхваща обезпечаването на медицинска помощ при заболяване, не е противоконституционно да се изисква от родителите заплащането на здравноосигурителни вноски за малолетните и непълнолетните членове на семейството. Освен това при облекчения режим за определяне размера на вноските задължението за тяхното заплащане не ограничава достъпността до медицинската помощ. По отношение на семейството и конкретно досежно неговата материална издръжка задълженията на държавата, произтичащи от чл.14 от Конституцията, също са свързани с подпомагане, а не с цялостно поемане на разходите.