Дело № 2/ 2013 г. Статус: решено

Докладчик
Георги Ангелов
Подател на искането
61 народни представители от 41-ото Народно събрание
Искане - 14-11-2012 г.

Предмет на искането

тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и за установяване противоконституционност на разпоредби от Закона за управление на отпадъците

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
І. А. Искането за задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията във връзка с чл. 56 и чл. 57 от нея е с четири тълкувателни питания: „1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и към разпореждания по изпълнение на един административен акт, включително по отношение на разпореждане за предварително изпълнение на един административен акт; 2. Съществуват ли конституционни ограничения за законодателя при приемането на закони, изключващи обжалването на административни актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията; 3. Подлежат ли на проверка за противоконституционност законови разпоредби, с които се изключва обжалване на административен акт по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, ако непропорционално засягат основни конституционни лични и имуществени права на лицата, адресати на акта; 4. Закон, с който е допуснато предварително изпълнение на един административен акт, с което на практика се изключва съдебното обжалване на предварителното изпълнение, подлежи ли на проверка за противоконституционност.“ Задължителното тълкуване на Конституцията е допустимо, ако нейната разпоредба, чието тълкуване се иска, дава повече от един отговор или не отговаря изрично на тълкувателно питане, което е свързано с нея, така че е възможно да възникне правен спор при прилагането. Единственото допустимо питане е това по т. 2 от искането за тълкуване – съществуват ли конституционни ограничения за законодателя при приемането на закони, изключващи обжалването на административни актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Самата разпоредба на чл. 120, ал. 2 от Конституцията не поставя каквито и да било пречки пред възможността на законодателя да изключва административни актове от съдебен контрол, нито пък сочи критерии за прилагането на тази възможност. Срещу нея обаче стои първата част на разпоредбата с установената в нея обща клауза за обжалваемост на всички актове, засягащи гражданите и юридическите лица. Спрямо тази клауза самото изключване на обжалваемостта е изключение, като каквото го третира и съдът в поредица свои казуални тълкувания, в които сочи също границите и критериите за прилагането на възможността на Народното събрание да изключва обжалването на административни актове. Тези казуални тълкувания не са пречка за исканото абстрактно (нормативно) тълкуване на разпоредбата по отправеното питане. То е конституционно значимо за установяването на задължителни, безспорни и трайни критерии чрез систематизирането, обобщаването и развитието на досегашните казуални тълкувания.
становища на заинтересувани страни и правни мнения:
Асоциация на рециклиращата индустрия
Българска асоциация по рециклиране
Българска асоциация на металургичната индустрия
Българска стопанска камара
Министерство на околната среда и водите
Съюз на юристите в България
Национално сдружение на общините
Фондация Български адвокати за правата на човека
Висш адвокатски съвет
друго определение:

Решение - 11

Ограничаването на разпоредителното правомощие на собственика на черни и цветни отпадъци с разпоредбата от Закона за управление на отпадъците, която предвижда, че разпореждането с тях от него при предаването им може да става само безвъзмездно, е противоконституционно, защото противоречи на равнопоставеността на отделните видове права на собственост, както и на задължението на физическите лица да опазват околната среда с премахване на икономическия стимул за изпълнение на това задължение. Разпоредби от Закона за управление на отпадъците, които изразяват определена управленска стратегия и съответната й законодателна целесъобразност, не са противоконституционни. Разпоредбата в Закона за управление на отпадъците, която поставя ограничението за предоставяне на банкова гаранция само от търговска банка, която има съдебна регистрация в Република България и издаден лиценз от Българска народна банка, не противоречи на Договора за функциониране на Европейския съюз, тъй като не прави разлика въпреки либерализирането на банковите услуги в Европейския съюз между предоставяне на банкова гаранция от търговска банка на държава, негов член, и търговска банка на държава, която не членува в него. Разпоредбата трябва да се тълкува и прилага конформно само към последния случай, а не и към търговска банка, лицензирана в държава-член на Европейския съюз, която може да върши банкови услуги, включително и предоставяне на банкови гаранции и без лицензирането й от Българската народна банка, след като последната е уведомена от органа, издал лиценза.
Решение - 10-07-2014 г.
Отворете решението