Докладчик
Неделчо Беронов
Подател на искането
61 народни представители XXXVIII Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на редица разпоредби от Закона за далекосъобщенията
Българска телекомуникационна компания
Държавна комисия по далекосъобщенията
Граждански форум Свободно слово
Комитет по далекосъобщенията
Министерски съвет
Национална организация на кабелните оператори
Национален съвет за радио и телевизия
Народно събрание
Съюз на българските журналисти
Сдружение на българските частни радиостанции
Център за независима журналистика
Решение - 33
1.Заглавията на глава ІІ и на нейния раздел І от Закона за далекосъобщенията съответстват на правомощията на Министерския съвет по управлението на страната, предвидени в Конституцията, поради което искането в тази му част се отхвърля. При регулиране на далекосъобщителните дейности значение има не собствеността върху средствата, с които се извършват тези дейности, а какви права се предоставят. Щом те са свързани с радиочестотния спектър държавата, а не недържавен орган осъществява суверенни права върху спектъра и предоставя лицензии за използването му. Конституцията в чл.18, ал.5 не конкретизира чрез кой свой орган държавата ще предоставя лицензиите. Няма конституционна пречка с оглед естеството на лицензирането като държавна дейност законодателят да го възложи на изпълнителната власт, съответно на върховния й орган - Министерският съвет, който ръководи и осъществява вътрешната политика, осигурява обществения ред и националната сигурност (чл.105 от Конституцията), за нуждите на които се ползва част от радиочестотния спектър.
2.Няма конституционна разпоредба, която да изключва възможността мандат да имат и други органи освен изрично посочените в Конституцията. Щом няма забрана не може да се говори за нарушаването й, за противоконституционност. За случаите, посочени в нейните разпоредби, Конституцията изисква задължително мандат за определени органи. Това не означава, че за други случаи Народното събрание със закон не може да предвиди мандатност.
3.Конституционният съд в решенията си № 7 и № 21 от 1996 г. по к.д. № 1/96 г. и № 19/96 г. е изразил становището, че независимо от неговата ценност правото свободно да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно. Тъй като Конституцията защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право, оправдано е да се допусне ограничаването му. Трябва да се разграничи печатът от другите средства за масова информация и по-точно от електронните медии, които се намират в особено положение поради юридически, финансови, технически и технологични причини. Свободата на електронните медии съдържа и обективни юридически аспекти, които обуславят активната намеса на държавата чрез законодателни средства. Ползването на радиочестотния спектър от електронните медии налага спазването на чл.18 от Конституцията. Съгласно алинеи 3 и 5 от тази конституционна разпоредба държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър, който е среда за разпространение на излъчваните от радиото и телевизията програми. Поради това е неизбежна намесата на държавата при разпределението на радиочестотния спектър (Решение № 7 от 4.06.1996 г. по к.д. № 1/96 г., обн., ДВ, бр.55/1996 г.).
С атакуваните в тази част от искането разпоредби на ЗД се съчетават конституционното изискване държавата да предоставя лицензии и при ползване при радиочестотния спектър за радио- и телевизионни дейности (чл. 18, ал. 5) с произтичащото от чл.40, ал.1 от Конституцията изискване радиото и телевизията да се превърнат в автономни институции, ръководени от недържавен орган. Принципът на чл.40, ал.1 ще бъде спазен, когато условията и реда за лицензиране са публични, достъпни и предварително установени (Решение № 7 от 1996 г.), което в случая е извършено със ЗД в изпълнение на разпоредбата на чл.18, ал.5 от Конституцията.
4. Държавният монопол представлява изключение от конституционните принципи на пазарната икономика, които ясно са формулирани в чл.19, ал.1 и 2 от Конституцията. Монополът създава не само икономически, но и правни различни условия за стопанските субекти. Понеже § 10 установява държавен монопол на основание чл.18, ал.4 от Конституцията, произтичащите от това ограничения за стопански дейности (§ 11, ал.2) през времето, за което е установен държавния монопол (§12) не са в противоречие с Конституцията. След като със закон (ЗД) се установява държавен монопол в сфера на стопанска дейност, включена в изчерпателното изброяване по чл.18, ал.4 от Конституцията, изискването за еднакви правни условия за стопанска дейност (чл.19, ал.2) в същата сфера няма приложение.