Дело № 30/ 1998 г. Статус: решено

1.Заглавията на глава ІІ и на нейния раздел І от Закона за далекосъобщенията съответстват на правомощията на Министерския съвет по управлението на страната, предвидени в Конституцията, поради което искането в тази му част се отхвърля. При регулиране на далекосъобщителните дейности значение има не собствеността върху средствата, с които се извършват тези дейности, а какви права се предоставят. Щом те са свързани с радиочестотния спектър държавата, а не недържавен орган осъществява суверенни права върху спектъра и предоставя лицензии за използването му. Конституцията в чл.18, ал.5 не конкретизира чрез кой свой орган държавата ще предоставя лицензиите. Няма конституционна пречка с оглед естеството на лицензирането като държавна дейност законодателят да го възложи на изпълнителната власт, съответно на върховния й орган - Министерският съвет, който ръководи и осъществява вътрешната политика, осигурява обществения ред и националната сигурност (чл.105 от Конституцията), за нуждите на които се ползва част от радиочестотния спектър. 2.Няма конституционна разпоредба, която да изключва възможността мандат да имат и други органи освен изрично посочените в Конституцията. Щом няма забрана не може да се говори за нарушаването й, за противоконституционност. За случаите, посочени в нейните разпоредби, Конституцията изисква задължително мандат за определени органи. Това не означава, че за други случаи Народното събрание със закон не може да предвиди мандатност. 3.Конституционният съд в решенията си № 7 и № 21 от 1996 г. по к.д. № 1/96 г. и № 19/96 г. е изразил становището, че независимо от неговата ценност правото свободно да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно. Тъй като Конституцията защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право, оправдано е да се допусне ограничаването му. Трябва да се разграничи печатът от другите средства за масова информация и по-точно от електронните медии, които се намират в особено положение поради юридически, финансови, технически и технологични причини. Свободата на електронните медии съдържа и обективни юридически аспекти, които обуславят активната намеса на държавата чрез законодателни средства. Ползването на радиочестотния спектър от електронните медии налага спазването на чл.18 от Конституцията. Съгласно алинеи 3 и 5 от тази конституционна разпоредба държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър, който е среда за разпространение на излъчваните от радиото и телевизията програми. Поради това е неизбежна намесата на държавата при разпределението на радиочестотния спектър (Решение № 7 от 4.06.1996 г. по к.д. № 1/96 г., обн., ДВ, бр.55/1996 г.). С атакуваните в тази част от искането разпоредби на ЗД се съчетават конституционното изискване държавата да предоставя лицензии и при ползване при радиочестотния спектър за радио- и телевизионни дейности (чл. 18, ал. 5) с произтичащото от чл.40, ал.1 от Конституцията изискване радиото и телевизията да се превърнат в автономни институции, ръководени от недържавен орган. Принципът на чл.40, ал.1 ще бъде спазен, когато условията и реда за лицензиране са публични, достъпни и предварително установени (Решение № 7 от 1996 г.), което в случая е извършено със ЗД в изпълнение на разпоредбата на чл.18, ал.5 от Конституцията. 4. Държавният монопол представлява изключение от конституционните принципи на пазарната икономика, които ясно са формулирани в чл.19, ал.1 и 2 от Конституцията. Монополът създава не само икономически, но и правни различни условия за стопанските субекти. Понеже § 10 установява държавен монопол на основание чл.18, ал.4 от Конституцията, произтичащите от това ограничения за стопански дейности (§ 11, ал.2) през времето, за което е установен държавния монопол (§12) не са в противоречие с Конституцията. След като със закон (ЗД) се установява държавен монопол в сфера на стопанска дейност, включена в изчерпателното изброяване по чл.18, ал.4 от Конституцията, изискването за еднакви правни условия за стопанска дейност (чл.19, ал.2) в същата сфера няма приложение.