Дело № 31/ 1998 г. Статус: решено

1. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията допуска изключение от принципа за обжалваемост на всички административни актове, когато това е изрично посочено със закон, както е в случая. Като е изключил с чл. 34, ал. 1 от Закона за застраховането от кръга на принципно обжалваемите административни актове отказа на Националния съвет по застраховане за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност, законодателният орган е действал в границите на неговото конституционно правомощие. Това е единственият административен акт от издаваните по Закона за застраховането, който не подлежи на обжалване и е изключение от всички останали административни актове по този закон, които са обжалваеми, а с разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от същия закон е дадена възможност на кандидатстващите за разрешение за извършване на застрахователна дейност да подават нови искания след изтичане на шестмесечен срок от отказа. Изключването на възможността за обжалване на отказа за издаване на разрешение за застрахователна дейност не нарушава прогласени с Конституцията основни права на гражданите и конституционни принципи на правовата държава. 2. При гласуването на искането за установяване на несъответствие на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за застраховането с международен договор, по който България е страна (чл. 6, т. 1 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ), не се формира необходимото мнозинство от седем гласа по чл. 151, ал. 1 от Конституцията за уважаването му, поради което искането се отхвърля.