Докладчик
Маргарита Златарева
Подател на искането
Главен прокурор на Република България

Предмет на искането

Установяване на противоконституционност на чл.90а и чл.91а от Закона за наследството

особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:

Решение - 3

С така създадената правна фикция се слага край в областта на наследственото право на спора относно това дали собствениците са запазили собствеността върху земята, внесена в ТКЗС, или не, обезсмисля се значението на различните гледни точки относно знанието или не на наследника, разпоредил се с наследствените имоти след внасянето им в ТКЗС, но преди тяхната реституция. Законодателно е прието, че правото на наследника да продаде тази част от наследството, включваща реституирани имоти, включително и земи, внесени в ТКЗС, ако наследството се е открило след одържавяването или внасянето на земите в ТКЗС, възниква от момента на възстановяване собствеността или правата на собственика върху тези имоти. Правото на наследника да приеме или откаже частта от наследството, в която има такива имоти, също възниква от момента на възстановяването на собствеността. Следователно купувачът на наследство преди влизане на реституционните закони в сила и наследниците, придобили права върху наследството поради отказа на един от тях, направен също преди момента на реституцията, не могат да придобият собственически права спрямо тази част от наследството, включваща земи, внесени в ТКЗС. И това е така не защото обсъжданите разпоредби имат обратна сила. Разпоредбите на чл. 90а и чл. 91а от Закона за наследството по съществото си са част от нормите на провежданата реституция. Законодателните ограничения, въведени за действието на разпореждания или отказ от наследство, включващо реституирани имоти, нямат за цел да накърняват нечии права. Напротив, с тях се охраняват от евентуално неправилно прилагане (и без наличието на законовите текстове) интересите на наследника продавач, респ. отказалия се от наследство. Законодателят е този, който решава кога, спрямо кои и в какъв размер се възстановява отнета собственост или отнети права върху собственост. Както е имал повод да заяви в своето Решение № 15 от 1998 г. по к.д. № 12 от 1998 г. (ДВ, бр. 68 от 1998 г.) Конституционният съд, реституцията не е конституционно обвързана с никоя норма от основния закон. Дали да се проведе реституция и в какъв обем, е въпрос на законодателна преценка.