Дело № 34/ 1998 г. Статус: решено

1.Конституционният съд многократно е приемал, че преценката за конституционосъобразност на процедурата по гласуване и приемане на актовете на Народното събрание може да се основава само на стенографските протоколи за заседанията на парламента. Конституционният съд не може да открива производство по оспорването им. Стенографските протоколи са официални документи на Народното събрание и имат доказателствена сила за отразените в тях изявления, обстоятелства и констатации, включително и за броя на присъстващите в пленарната зала народни представители (кворум). Наличието на кворум не е оспорено по време на заседанието и не е поискана съответна проверка на кворума по съществуващата процедура, предвидена в чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Позоваването на липса на кворум от депутатите (податели на искането) в случая е злоупотреба с правото им на искане пред Конституционния съд. В цитираните по-горе решения Конституционният съд е имал възможност да подчертае, че депутатите са длъжни според Конституцията да вземат отношение по разглежданите в Народното събрание закони. Неизпълнението на това задължение е недопустимо. То обаче не дава основание за оспорване пред Конституционния съд на приетите с гласовете на останалите депутати закони, при положение че липсата на кворум не е оспорена по време на пленарното заседание и тази липса не е установена в стенографския протокол. 2. Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е приет на две гласувания, извършени в отделни заседания, което е в пълно съответствие с изискванията на чл. 88, ал. 1, изр. първо от Конституцията . Евентуално нарушаване на процедурни правила, непредвидени в Конституцията, а в ПОДНС, не водят до нейното нарушаване. Обстоятелството, че самият ПОДНС подлежи на контрол за конституционосъобразност, показва, че неспазването му не може да бъде приравнено с нарушаване на Конституцията (Решение № 4 от 1995 г. по к. д. № 2 от 1995 г.; Решение № 5 от 1998 г. по к. д. № 2 от 1998 г.). 3. Проверката на стенографските протоколи, извършена от съда, показва, че въпросните текстове са гласувани идентично с обнародваните. Направен е и довод, че в пленарно заседание е гласуван текст със следното съдържание: "Срокът по чл. 28 тече от момента на издаване от президента на Републиката на указ за назначаване". Макар обаче да е бил приет, този текст не е обнародван. От проверената стенограма е видно, че наистина в пленарната зала на парламента такъв текст е гласуван, но той липсва в обнародвания ЗИДЗСВ. Този въпрос обаче е извън компетентността на Конституционния съд, а е в правомощията на Народното събрание, респ. на неговия председател, съгласно Закона за нормативните актове, Закона за "Държавен вестник", и ПОДНС. Те са органите, които при евентуални грешки, включително и при обнародването, следва да направят необходимото, за да ги поправят. Конституционният съд може да се произнася по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията само по установяване противоконституционност на обнародвани законови разпоредби. 4. Правото на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, произтичаща от § 7 ЗИДЗСВ , да прави предложения пред Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрати, както и за определяне на техния брой, не нарушава принципите на разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Това е така, защото Висшият съдебен съвет е единственият орган, който може да вземе решение по посочените по-горе въпроси, както изисква чл. 129, ал. 1 от Конституцията . При вземането на тези решения правосъдният министър не гласува. Конституционният съд приема, че разпоредбата, даваща право на председателите на ВКС и ВАС и правосъдния министър да правят предложения пред ВСС за снемане имунитета и за временно отстраняване от длъжност на магистрати, противоречи на чл. 127, т. 1 от Конституцията . Това е така, защото според тази конституционна разпоредба само прокуратурата разполага с обвинителни функции за привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпления. Конституционният съд намира, че дадената с § 71 ЗИДЗСВ възможност на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да осъществява изпълнението на част от бюджета на съдебната власт не съответства на чл. 117, ал. 3 от Конституцията . Според тази конституционна норма съдебната власт има самостоятелен бюджет. Това означава, че органите на изпълнителната власт не могат да упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на съдебната власт като съставна част от годишния общодържавен бюджет (Решение № 18 от 1993 г. по к. д. № 19 от 1993 г.). 5. Предвидената от чл. 107 и 108 ЗСВ клетва е така общо формулирана, че до дисциплинарна отговорност на магистратите би могло да се стигне при всяка отмяна по повод на обжалване на решението, заради неправилно прилагане на материалния закон или за допуснато при разглеждане на делото процесуално нарушение. От друга страна, по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Конституцията дисциплинарните провинения, подобно на престъпленията и на административните нарушения, трябва да имат ясно и точно определени фактически състави, на което изискване нарушаването на клетвата, положена съобразно чл. 107 и 108 ЗСВ , не отговаря. 6.Противоконституционно е Висшият съдебен съвет да определя прокурора, на който дисциплинарното дело следва да се предаде. При осъществяване на своята дейност прокурорите са подчинени само на закона - чл. 117, ал. 2 от Конституцията . Никой друг орган, включително и Висшият съдебен съвет, не може да се намесва в конституционните им правомощия за привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпления - чл. 127, т. 1 от основния закон . Това се отнася и до разпределяне на делата между прокурорите. Така както гражданите имат право за законно определен съдия, така те имат право и на законно определен прокурор. Става дума за важна гаранция за безпристрастно, не нагласено, правосъдие. 7.Конституционният съд не намира разглеждането на дисциплинарните дела от дисциплинарен състав към Висшия съдебен съвет за противоконституционно. Според чл. 133 от Конституцията условията и редът по осъществяването на дисциплинарната отговорност на магистратите следва да се уреди със закон, разбира се, в рамките на конституционните разпоредби. ЗСВ и ЗИДЗСВ, уреждайки тези условия и ред, в случая не нарушават Конституцията. Това е така, защото дисциплинарният състав се състои от членове на Висшия съдебен съвет, а не от представители на изпълнителната или законодателната власт, така че не се нарушават конституционните принципи на разделението на властите и независимостта на съдебните органи. При това решенията на дисциплинарния състав подлежат на съдебен контрол. Не може да се приеме, че дисциплинарният състав действа като особена юрисдикция, защото налагането на дисциплинарни наказания не е правораздавателна дейност. 8.Конституционният съд е дал задължително тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията във връзка с правото на защита на българските магистрати (Тълкувателно решение № 3 от 1994 г. по к. д. № 1 от 1994 г.). В него изрично е посочено, че актовете на Висшия съдебен съвет като административен орган на съдебната система, които засягат правата на съдиите, прокурорите и следователите, са административни и подлежат на контрол по реда на Закона за административното производство пред Върховния съд, а след създаването на Върховен административен съд - пред този орган. Системата от правораздавателни органи е очертана в чл. 119, ал. 1 от Конституцията , а определените в нея самостоятелни Върховен касационен и Върховен административен съд имат отредени в основния закон самостоятелни правомощия - чл. 124 и 125 . Щом един акт, с който се засягат права и законни интереси на лицата, има белезите на административен, компетентен да се произнесе по жалба срещу него е именно Върховният административен съд. Доколкото този акт не е административен, компетентен да провери неговата законосъобразност ще бъде Върховният касационен съд. Конституцията не допуска създаването на смесен състав от двете висши съдебни институции, включително и по извънредни обстоятелства - чл. 119, ал. 3 от основния закон . Неприемливо от гледна точка на чл. 117, ал. 2 от Конституцията е и смесеният състав на съдии от Върховния касационен и Върховния административен съд да се формира от Висшия съдебен съвет, т. е. от органа, който е контролиран, дори това да става чрез жребий. 10. Трябва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 128 от Конституцията следствените органи са в системата на съдебната власт и осъществяват предварителното производство по наказателните дела. Според чл. 133 от Конституцията организацията на следствените органи се урежда от законодателя.Ето защо в правомощията на Народното събрание е да прецени и да закрие районните следствени служби и Националната следствена служба, както и да създаде Специализирана следствена служба, която заедно с окръжните следствени служби се ръководи от директор. При осъществяване на това правомощие на парламента не е нарушен основният закон, защото следствените служби остават част от системата на съдебната власт с предвидените в Конституцията правомощия. Конституционният съд вече се е произнесъл, че по смисъла на чл. 119, ал. 1 от Конституцията като трета, касационна инстанция за делата във военните съдилища действа ВКС, без да е предвидено обособяването на специална колегия, която да разглежда тези дела - Тълкувателно решение № 10 от 1998 г. по к. д. № 8 от 1998 г. Възможността за създаване на такава колегия според същото решение не е преградена съгласно чл. 133 от Конституцията и е допустимо да стане със закон. Също така със закон, без да е предвидено в Конституцията, бе създадена Военната прокуратура към Главна прокуратура (с отменените ал. 1 и 3 на чл. 113 ЗСВ ). По силата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията обаче съществуването й е възможно само ако има Военна колегия към ВКС. Ето защо от компетентността на законодателя е да прецени нуждата от съществуването на тези структурни звена в съдебната система. 11. Според чл. 126, ал. 1 от основния закон структурата на прокуратурата следва да е в съответствие с тази на съдилищата. Следователно създаването на Върховна касационна и Върховна административна прокуратура е в пълно съответствие с това конституционно изискване. При това е спазено и условието на чл. 126, ал. 2 от Конституцията , а именно главният прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Конституционният съд счита, че § 30, т. 2, относно чл. 114, ал. 3 ЗСВ е противоконституционен в частта, лишаваща главния прокурор да възлага свободно правомощия на своите заместници. Това право той притежава по силата на изрична конституционна разпоредба - чл. 126, ал. 2 от основния закон, според която главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху всички прокурори. 12.Що се касае до преструктуриране на съдебната квота във ВСС, няма пречка от конституционна гледна точка представителите на съдиите да са шест вместо пет, а на следователите двама вместо трима, още повече че тази промяна не е основание за избор на нов Висш съдебен съвет.