Дело № 36/ 1998 г. Статус: решено

1.Следва да се отбележи, че Законът за радиото и телевизията не е единственият закон, който въвежда някои ограничения по отношение на едноличните търговци, когато спецификата на дейността изисква общественият интерес да се постави пред този на отделните физически лица (в Закона за банките - чл. 1 , в Закона за застраховането - чл. 4 , и др.). В този смисъл е и постоянната практика на Конституционния съд - Решение № 18 от 1997 г. относно ограниченията в Закона за банките, Решение № 6 от 1997 г. по Закона за застраховането. 2.Безспорно е, че Българското национално радио и Българската национална телевизия се характеризират не само като обществени радио- и телевизионни оператори, но и като национални институции за информация. Тези им задължения най-общо са регламентирани в атакувания текст, но в никакъв случай от това не следва изводът, че това задължение накърнява свободата на електронните медии сами да определят своята редакционна политика, нито се създават някакви ограничения по отношение изявите на опозицията. Тогава, когато представители на опозицията участват в определен държавен орган и оформят официалната му позиция по определени въпроси от негова компетентност, то тя ще бъде изразена по силата и реда на чл. 7, т. 8 ЗРТ. Конституцията и законите формират по установен ред държавните органи. Неоснователно е твърдението в искането на депутатите, че официалната позиция на държавата е позиция на управляващото мнозинство. Приемането на тази теза означава да се отричат основни принципи на конституционното право, на легитимността на държавните органи, щом те са конституирани при определено политическо мнозинство. Разпоредбата на чл. 7, т. 8 ЗРТ не нарушава правото на гражданите по чл. 39 от Конституцията да изразяват мнение и да го разпространяват, не им го отнема, както и не въвежда цензура върху предаванията на БНР и БНТ, забранена с чл. 40 от Конституцията. 3.Неоснователно е твърдението в искането, че тази разпоредба представлява цензура и е в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Конституцията. От цялостния прочит на чл. 11 ЗРТ е безспорно, че са създадени реални гаранции за журналистите да изразяват свободно своите мнения и тези. В чл. 11, ал. 3 ЗРТ е предвидена подчертано демократична възможност работещите в съответната медия публично да критикуват програмната политика на радио- и телевизионните оператори и това да не се определя като нелоялност към работодателя. В ал. 4 от закона е регламентирана и възможността журналистите да имат право да откажат да изпълняват възложена задача, ако тя противоречи на техните лични убеждения. 4.В заключение следва да се отбележи, че критериите за конституиране на Националния съвет за радио и телевизия не са политически по своя характер. Това е така, защото критериите за определяне на членовете на НСРТ са фиксирани в чл. 25 ЗРТ пространно и в основни линии се отнасят до образованието и професионалния опит на съответните лица в определени области. Ограничаване на правата на гражданите, извън изчерпателно изброените социални признаци в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, са допустими, но с това и в най-малка степен не се нарушава Конституцията. В случая става въпрос за индивидуални ограничения, а презумпцията за липсата на ограничаващи обстоятелства се гарантира от Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност. Законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, защото това се прави не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. В тази насока следва да се посочи Решение № 18 от 1997 г., където Конституционният съд категорично е застанал на становището, че "Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи." 5. Конституционният съд нееднократно се е произнасял по въпроса за отношенията между комуникационните права и регулаторните органи в информационното пространство. Връзката между свободата на словото и правомощията на Държавната комисия по далекосъобщения са били предмет на разглеждане и в Решение № 33 от 1998 г., където аргументацията на съда важи и за настоящия случай. В решението се казва: "Както вече Конституционният съд е посочил в свое Решение № 7 от 1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г., държавната намеса при разпределение на радиочестотния спектър е неизбежна, от което следва, че свободата на електронните медии по чл. 40, ал. 1 от Конституцията не изключва интервенцията на държавата. Принципът на чл. 40, ал. 1 ще бъде спазен, когато условията и редът за лицензиране са публични, достъпни и предварително установени." 6. Законодателят е предвидил право на обръщение на определени държавни органи или на техните ръководители, а не на конкретни лица, независимо дали последните са членове на някоя политическа сила или са деполитизирани. Привилегията се основава не на партийна принадлежност или личностни качества, а на факта, че на тези лица е възложено законодателно да ръководят конституционно регламентирани държавни институции. Съдът счита, че е неоснователно да се атакува правото на обръщение на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя само за това, че те принадлежат към една и съща политическа сила. При една демократична държавно-правна уредба, при каквато несъмнено се развива и управлява Република България, политическите сили и техните представители във висшата държавна власт се сменят, но това не означава, че техните права да комуникират като държавници с обществото трябва периодично да се променят с оглед на политическата конюнктура. От тази гледна точка още по-необосновано е да се поставят на съмнение тези права на ръководителите на независимата съдебна власт и на Конституционния съд. В заключение съдът счита за уместно да отбележи, че законодателят с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗРТ стриктно е спазил конституционния принцип за равнопоставеност и независимост на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, като е предоставена еднаква възможност за обръщение по БНР и БНТ на всички. 7. От гледна точка на принципа за събиране на таксата законодателят е преценил като най-подходящ за условията у нас принципът, прилаган вече продължително време в други страни със сходни на нашите условия - събиране на такса в зависимост от регистрираните електромери, с изключение на електромерите за промишлени нужди. За избягване на социална несправедливост законодателят е въвел възможността чрез деклариране гражданите, непритежаващи приемащи устройства, да се освобождават от заплащане на такси. В заключение следва да се посочи още, че законодателното възприемане на други модели, например заплащане на принцип "радио- приемник или телевизор" става все по неадекватно с развитието на новите технологии, когато радио- и телевизионни програми могат да се приемат чрез компютри, мобилни телефони и по друг технически начин, което прави регистрирането на всички и всякакви приемащи устройства практически невъзможно. 8. Действително, Конституцията допуска достъп до жилището на обитателя му в случаите, предвидени в закон. Допустим е и достъпът до инсталации (водоснабдяване, електроснабдяване и пр.) и проверка на декларирани обстоятелства, свързани с тях. Съдът обаче счита, че това не може да става произволно "по всяко време". Нарушава се конституционната гаранция за неприкосновеност на жилището. Не е налице достатъчно висока степен на обществен интерес, обосноваваща изключение от конституционния принцип на чл. 33, ал. 1 от Конституцията. 9. Законодателят е предвидил за БНР и БНТ като водещи национални обществени оператори множество допълнителни задължения в публичен интерес, каквито всички останали оператори нямат. Следователно, по силата на специалното си положение в електронното медийно пространство БНР и БНТ не са в отношение на равнопоставеност с останалите оператори и се нуждаят според законодателя от по-висока степен на финансова гарантираност и осигуреност. 10. Законодателят има правомощието да очертае конкретни рамки при установяване принципа на свободната стопанска инициатива в отделните сфери на икономическия и социалния живот. Налагането на едни или други ограничения не противоречи на Конституцията, ако са въведени с цел защита на обществения интерес и ако отговарят на законодателната целесъобразност, какъвто безспорно е и настоящият случай.