Искането не е допуснато за разглеждане по същество поради това, че се отнася до закон с еднократно действие, който предхожда действащата Конституция. За предконституционните закони се отнася § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Според § 3, ал. 1 "завареното право остава в сила, освен ако противоречи на Конституцията". От тази разпоредба се вижда, че завареното право трябва да е още в сила по време на новата Конституция, за да може спрямо него да се приложи цитираната разпоредба. Законът предмет на искането е престанал да действа още преди влизане в сила на действащата Конституция, поради което е недопустимо е да се проверява дали съответства на Конституцията или й противоречи. Тази безпредметност прави искането недопустимо.
Параграф 3 ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията има предвид и противоречието по същество между заварения закон и Конституцията т.е. несъвпадение между даденото от закона и даденото от Конституцията разрешение на съответната материя. В случая за противоречие не може да става дума поради очевидната невъзможност да бъде спазена при издаването на заварения закон процедура, предписана от Конституция, която по времето на издаване на заварения закон не е съществувала. Като изисква при издаване на атакувания закон да е била спазена приетата след него сега действаща Конституция, искането изисква невъзможното. Затова то е и на това основание недопустимо.
