Дело № 3/ 2000 г. Статус: решено

Аптечната дейност независимо от спецификата си е вид стопанска дейност и регулирането й спрямо общината следва да се подчинява на конституционните принципи и гаранции, посочени в чл.19 от Конституцията. Правото на свободна стопанска инициатива, издигнато като принцип в чл.19, ал.1 от Конституцията, няма абсолютен характер – Решение № 6/97 г. по к.д. № 32/96 г. (обн., ДВ, бр. 21/97г.). То може да бъде законодателно ограничавано в защита на други конституционни ценности. Само наличие на обществен интерес от по-висш порядък, може да налага ограничаване на инициативата на общината да открива аптеки. Снабдяването на населението с лекарства е проблем със социално значение и отнемането възможността на общината да участва в разрешаването му води до ограничаване правомощията на органите на местно самоуправление да решават самостоятелно част от проблемите на общината, какъвто е здравеопазването. Следователно общественият интерес налага съществуването на общински аптеки, а не закриването им. Аптеката е съвкупност от права, задължения и фактически отношения по продажба на лекарства на дребно, следователно е предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 от Търговския закон (ТЗ). Предприятието на търговеца (независимо дали той е едноличен или е търговско дружество, респ. кооперация) представлява принадлежащо на търговеца имуществено право, с което той може да се разпорежда, като го прехвърля. Предприятието включва в себе си не само права и задължения, породени от търговска дейност, но и фактически отношения с имуществено значение (например, клиентелата на предприятието, от която зависи неговият икономически просперитет). А след като това е така, закриването на аптеки, образувани от събирателни и командитни дружества и от кооперации на фармацевти, представлява посегателство върху притежаваното от търговеца предприятие и в широк смисъл на думата посягане върху правото на собственост по чл.17 от Конституцията. Разрешението за аптечна дейност е административен акт с частноправни последици. Именно поради това то спада към категорията на стабилни, облагоприятстващи административни актове, създаващи права за лицето, получило разрешение. Този акт не може да бъде оттеглен по свободно усмотрение, а само при установени със закон условия. Свободното усмотрение при отнемане на придобити граждански права е несъвместимо с прогласения от чл.4, ал.1 на Конституцията принцип за правовата държава.