Дело № 4/ 2000 г. Статус: решено

Общественото осигуряване е система за взаимопомощ и солидарност, чрез която се защитава общият интерес, като от набираните вноски на всички осигурени се обезпечава материалната защита на изпадналите в нужда членове на общността поради настъпването на определени осигурени рискове (болест, злополука, старост, смърт и др.). Кодексът за задължително обществено осигуряване създава структурата на социалноосигурителната система в България, която обхваща държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, като приема принципа на задължителност на осигуряването. Пенсионерите, които упражняват трудова дейност, по собствено желание променят статуса си в работещи граждани, които подлежат на задължително обществено осигуряване за всички социални рискове. Осигурителните вноски нямат характер на данък, защото срещу тях осигуреният получава право на съответни престации, при временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, както и преизчисление на получаваната от тях пенсия, която ще бъде увеличена по размер, докато данъкът е държавно вземане, което се дължи безвъзмездно. Включването на лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор в обсега на задължителното обществено осигуряване не е противоконституционно, защото осигурителните вноски се начисляват не върху трудовото възнаграждение, а върху осигурителния доход, който включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Докторантите нямат доход от трудова дейност. Стипендиите ,които получават имат характер на парично подпомагане.