Докладчик
Неделчо Беронов
Подател на искането
51 народни представители от ХХХVІІІ Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на чл.8, ал.1; чл.11, ал.1; чл.12; чл.13, т.1; чл.72, ал.3, чл.94, ал.1 в частта му „…и собствениците“ и чл.107, ал.2 в частта му „… по искане на лицата, притежаващи правото на собственост върху него“ от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
Министерски съвет
Народно събрание
Министър на отбраната
Министър на вътрешните работи
Министерство на транспорта и съобщенията
Министерство на транспорта и съобщенията
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Решение - 4
Разрешителното правомощие на Народното събрание по чл.84, т.11 от Конституцията е част от група негови правомощия, обединени от общата цел за опазването на суверенитета и териториалната цялост на България, като обявяване на война, сключване на мир, обявяване военно или друго извънредно положение, ратифициране и денонсиране на международните договори с политически или военен характер, коригиране на границата на Република България.
Народното събрание по силата на чл.84, т.11 от Конституцията има изключителната компетентност да разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато то има военен или военно-политически характер.
Разрешение за пребиваване на чужди войски на територията на страната или за преминаването им през нея, когато то няма военен или военнополитически характер, дават други държавни органи, определени със закон.
Когато посещенията на чуждестранни военни или подводни кораби са с мирна (невоенна) цел, разрешенията се издават от Министерския съвет.
Обектите на изключителна държавна собственост са изчерпателно изброени в чл.18, ал.1 на Конституцията, поради което разширително тълкуване на същата конституционна разпоредба е недопустимо.
Конвенцията за териториалното море и прилежащата зона и Конвенцията за континенталния шелф, които са в сила за България от 1964 г., както и конвенцията на ООН по морско право (1982 г., в сила от 1994 г.) не третират въпросите за собствеността върху терените от сушата, граничещи с водата, както и на пристанищата, изградени върху тези терени. Поради това разпоредбите на морското право не могат да се ползват при изясняване съдържанието на чл.18, ал.1 от Конституцията в частта му, която обявява крайбрежната плажна ивица за изключителна държавна собственост.
Когато пристанището е част от брега, която не се включва от крайбрежната плажна ивица, то може да бъде обект на собственост на физически и юридически лица.
Правото на свободно придвижване по територията на страната не може да се противопоставя на правото на собственост върху определени терени. Касае се до две конституционно прокламирани и защитени права по чл.17, ал.1 и чл.35 от Конституцията. Упражняването на едното от тези права не може да се третира като нарушение на другото.