Дело № 6/ 2000 г. Статус: решено

Конституцията урежда местното самоуправление като форма на децентрализация на държавната власт с цел повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение. Правната възможност да се осъществяват определени функции би се обезсмислила при положение, че органите на местното самоуправление са лишени от финансови ресурси за изпълнението им. С оглед на това чл.141 от Конституцията урежда въпросите на финансирането на общините съобразно принципите на самостоятелност при взимането на решения и на съответствие между съществуващите ресурси, с които общините разполагат, и задачите, които общинските съвети изпълняват, както и на защита на по-слабите във финансово отношение общини. За тази цел в ал.1 на чл.141 се провъзгласява самостоятелност на общинския бюджет, който е отделен от държавния, ал.2 предвижда чрез закон да бъдат определени постоянните финансови източници на общината, а ал.3 задължава държавата да подпомага нормалната дейност на общините чрез средства от бюджета или по друг начин. От принципите на местното самоуправление и от самостоятелността на бюджета на общината произтича и изискването за съществуването на собствени финансови източници. Важен собствен източник са местните данъци и такси. Тяхното установяване, включително и определянето на размера на местните данъци, може да стане само със закон съгласно чл.84, т.3 от Конституцията. Общинските съвети не могат сами да установяват (въвеждат) местни данъци и такси и да определят размера на местните данъци.