Дело № 7/ 2000 г. Статус: решено

Снабдяването на населението с лекарства, т.е. търговията на дребно с лекарства, която се извършва чрез аптеките, е въпрос от местно значение, който има силно социално звучене и когато то се осъществява и от общините, наравно с останалите стопански субекти, имащи право на това, позволява поддържане на баланс в цените. По този начин се постига опосредено и контрол на държавата върху търговията с лекарства – конституционно закрепено нейно задължение в чл. 52, ал. 5 от Конституцията. Оспорваното правило, според което правото на общината да открива чрез свое дружество само една аптека, създавайки на пръв поглед равенство между субектите с оглед правото им само на една аптека, не отчита огромното различие между отделните общини както по броя на населените места, включени в тях, така и по обема на населението във всяка една и по този начин създава автоматично неравенство по отношение на правните условия за стопанска дейност, предоставени на този вид юридически лица. Принципите на чл. 19, ал.1 и 2 от Конституцията не са абсолютни и както многократно е имал възможност Конституционният съд да заяви (Решение № 6/97 г. по к.д. № 32/96 г., обн., ДВ, бр. 21/97 г., Решение №18/97 г. по к.д. №12/97 г., обн., ДВ, бр. 110/97 г.) търпят държавно регулиране чрез законодателно ограничаване. В случая обаче не се установява и наличие на обществен интерес от по-висш порядък, заради който да бъде ограничено правото на общината на свободна стопанска инициатива да открива аптеки чрез свои еднолични търговски дружества, поради което разпоредбата на § 73 (с която е изменен чл. 72 в частта относно чл. 69, ал. 1) от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина не съответства на Конституцията.