Дело № 8/ 2000 г. Статус: решено

Държавният монопол е конституционно установеното в чл. 18, ал. 4 от Конституцията правомощие на Народното събрание със закон да предоставя изключителни права за осъществяване на изчерпателно изброените в същата разпоредба дейности, като посочи конкретните публични или частни правни субекти или признаците, характеризиращи кръга от такива субекти, които могат да получат концесия или разрешение за упражняване на съответната дейност. Конституционно установено е и правомощието на Народното събрание за цялостно уреждане със закон на реда и условията за предоставяне на концесии за обектите и разрешения за дейностите по чл. 18, ал. 1-4 от Конституцията. Това правомощие обхваща уреждането със закон и на обществените отношения, възникващи по повод на предстояща или обявена процедура за приватизация на държавни предприятия или търговски дружества, които въз основа на концесия или разрешение извършват дейност, обект на държавен монопол. Понятието “националните далекосъобщителни мрежи” по смисъла на чл. 18, ал. 4 от Конституцията включва всяка съвкупност от взаимносвързани възли, линии и съоръжения, осигуряващи и осъществяващи на цялата територия на страната или на значителна част от нея пренос на сигнали чрез кабел, електромагнитни, оптични или други технически средства.