Предмет на искането
Установяване на противоконституционност и несъответствие на Европейската харта за местно самоуправление на чл.29, ал.4 в частта „бюджетите на общините“, чл.43, ал.2 и чл.44, ал.1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет; чл.8, т.18, чл.10, ал.1 в частта „може да бъде в размер до 10 на сто от приходите по чл.6“, чл.11, ал.4 в частта „очакваните постъпления от собствени приходи по реда на ал.1, т.8 и“, чл.15, ал.2 и 3, чл.23 в частта „държавни“, чл.24, ал.2, чл.34, т.2, чл.35, ал.1 в частта „и вноските“, ал.5, 6 и 7, чл.38 в частта „в изключителни случаи по ред и в срокове, определени от министъра на финансите“ и § 6 от преходните и заключителните разпоредби в частта „на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане“ от Закона за общинските бюджети, и чл.1, ал.2 в частта по т.6.1.1 и т.6.2.1, чл.2, ал.7 в частта „общините“, чл.9, ал.1, 2, 3, 4 и 5, чл.10, чл.11, ал.4, чл.12, ал.1, 2 и 3, чл.13, ал.1 и 3, чл.17, § 19, § 22, § 28, ал.2, 3, 4 и 6 и § 48 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г
особено мнение и становище по решение:
образуване на дело:
определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:
Решение - 2
Разпоредбата на чл. 115 от Конституцията предоставя на министрите правото за издаване на правилници, наредби, инструкции и заповеди в рамките на тяхната компетентност.
Прогласената с чл. 141, ал. 1 от Конституцията самостоятелност на общинския бюджет не изключва възможността от съответното участие на компетентните органи на изпълнителната власт в процеса както на съставянето, така и в изпълнението на общинския бюджет. Право и задължение на законодателя е да създаде такава правна уредба, която да осигурява баланс между националните и местните интереси.
Няма конституционна норма, която да задължава държавата да кредитира безлихвено общините. Няма и такава норма, която да задължава държавата във всички случаи на временен недостиг на средства по бюджетите на общините да отпуска безлихвени заеми.
С разпоредбата на ал.1 от чл.43 ЗУДБ само се предоставя възможност на държавата да отпуска на общините безлихвен заем при определени условия. Предоставянето на държавата на такава възможност задължително предполага нейната преценка за това, кога може и трябва да отпусне заема на изпадналата във временен недостиг на средства община. След като не е императивно задължена да предоставя безлихвения заем, а може и трябва да преценява възможностите на държавния бюджет за това, то няма и основание да бъде прието за противоконституционно ограничението на размера, до който може да се отпуска този заем.
Произтичащото от чл.141, ал. 3 конституционно задължение на държавата да подпомага нормалната дейност на общините чрез средства от бюджета, а и по друг начин, изключва възможността за даването на правомощие на който и да е орган на централната власт (в случая на министъра на финансите) по негова преценка да преустанови трансферите от републиканския бюджет в случаите, когато общинският съвет не приема бюджета на общината по надлежния ред или не го представи в сроковете предвидени в закона.
Когато, при наличие на временно свободни парични средства, общините се ограничават до възможността да закупуват само държавни ценни книжа, създаденото ограничение поставя общините в неравностойно положение спрямо останалите юридически и физически лица, без за това да има конституционно основание. То се явява в противоречие с чл.19, ал.2 от Конституцията, която разпоредба предписва законово гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица.
