Докладчик
Димитър Гочев
Подател на искането
53 народни представители от ХХХVІІІ Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на чл.10, ал.7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в редакцията му след Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр.98/1997 г.) и чл.10, ал.13, приет със същия закон
Решение - 13
Възстановяването на правата на собствениците на земеделски земи, които вследствие регулационни промени са променили предназначението си и от земеделски земи са включени в строителните граници на населените места, представлява защита на правото на собственост на тези собственици. Купувачите на такива имоти са купили от несобственици, както и тези, които са получили “право на строеж”, и те не могат да бъдат противопоставени на собствениците.
Когато трети лица са застроили или са започнали строежа, и то при спазване на всички законови изисквания, не е целесъобразно да възстановява възможността на собствениците на земеделската земя, влязла в строителните граници, да упражняват правата си на собственост. Такава преценка законодателният орган може да направи в рамките на своята конституционна компетентност.
Възстановява се собствеността върху земеделски земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените в закона.
Собствениците на внесената земя в ТКЗС и другите селскостопански организации, образувани въз основа на тях, не са губили правото си на собственост, а само за определен период от време са загубили възможността да го упражняват. Затова сделките, извършени с тяхната земя, не могат да им се противопоставят, независимо от това дали приобретателите са добросъвестни или не.
Ограничаване, мораториум върху действието на придобивната давност е допустимо по преценка на законодателя тогава, когато собственикът е лишен от фактическата възможност да упражнява правото си на собственост, какъвто е случаят със земеделските земи, включени в трудово-кооперативните земеделски стопанства и образувани на тяхната основа организации.