Докладчик
Неделчо Беронов
Подател на искането
57 народни представители от XXXVIII Народно събрание
Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на чл.101, ал.1 и 5, чл.102, ал.1, чл.104, ал.1 и чл.109, ал.1, т.3 от Закона за лечебните заведения
Министерски съвет
Народно събрание
Български лекарски съюз
Министър на здравеопазването
Национално сдружение на общините в България
Решение - 11
Само със закон може да се определи кръгът на вещите, които са публична, съответно частна собственост на общините. Конституционният съд би иззел прерогативите на законодателя, ако се опита да разграничи публичната собственост на държавата и общините от тяхната частна собственост.
Конституцията оправомощава законодателя със закон да определи “Режимът на обектите … на общинската собственост” – чл.17, ал.4. Това правомощие включва преобразуването на публичната собственост в частна. Този, който може да посочи коя общинска собственост е публична и коя частна, може и да преобразува. Същевременно, щом законодателят може да преобразува, той може със закон да делегира това свое правомощие на посочен от него орган. Конституционосъобразно в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) като такъв орган е определен министърът на здравеопазването.
Конституцията не забранява на законодателя да реши кое е частна или публична собственост. Преобразуването не е нарушение на основния закон.
Поначало заповедта за преобразуване по чл. 101, ал. 1 ЗЛЗ не засяга титуляра на правото на собственост. В тази хипотеза правото на собственост на общината върху лечебното заведение не се отнема. Собствеността запазва общинския си характер. Променя се единствено правната форма, в която това право се осъществява. Вещноправната последица от заповедта е промяната в характера на правото на собственост – от публичноправно в частноправно.