Дело № 1/ 2001 г. Статус: решено

Няма никакво съмнение, че оспорената норма има отчуждително действие. Тя отнема законосъобразно установено право на ползване за срока над 10 години. Обстоятелството, че това право е учредено върху държавен имот е без значение за Конституцията. Правото на ползване принадлежи на друго лице, различно от държавата и отнемането му е допустимо само при спазване на условията, предвидени в чл.17, ал.5 от Конституцията. Твърдението, че с нормата не се отнема право на собственост, а само се преуреждат възникнали правоотношения с обратна сила е невярно и безсмислено. Преуреждането е само законодателен подход. Правният ефект (и целта) на това преуреждане е тъкмо отнемането на правото на ползване за срока над десет години; право, което ползувателят е придобил добросъвестно и законосъобразно. В конкретния случай не може да се поддържа, че оспорената норма отговаря на конституционните стандарти. Дори да се приеме, че съществуват отделни договори, сключени при неизгодни за държавата условия, което обосновава държавната нужда от прекратяването им, липсва юридическа формула, която да гарантира, че нормата ще се прилага само към неизгодните договори . Уредбата води до прекратяване на всяко право на ползване с изтичане на 10-годишния срок, независимо от начина на учредяването му и от изгодността за държавата. Прекратяването открива възможност за договаряне с нови, по-симпатични ползуватели. Отделно остава под въпрос гарантирането на другите конституционни условия – изплащането на предварително и равностойно (пазарно) обезщетение. Предварително е обезщетението, когато е изплатено преди отнемането на правото на собственост. Такова обезщетение нормата не предвижда. Абстрактната в случая възможност за обезщетяване на настъпилите вреди, след водене на продължителни дела с неясен край, по никакъв начин не може да замени конституционното изискване за предварително и равностойно обезщетение. Атакуваната разпоредба има обратно действие. Тя засяга договорите, които са сключени преди нея. Вярно е, че в Конституцията няма забрана материалният гражданскоправен закон да ретроагира (Решение № 9/92 г. по к.д. № 4/92 г., ДВ, бр.64/92 г.). В случая с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост обаче се преуреждат правоотношения, с които се посяга върху придобити права, което създава опасност за доверието в българското право и в стабилността на законовата уредба у нас. Не може да се приеме, че с атакуваната разпоредба се прави преуреждане на режима на държавната собственост в съответствие с новата Конституция. Тъкмо новата Конституция съдържа в себе си условия, които забраняват преуреждане по начина, предвиден в § 6 ПЗРЗДС. Прекратяването по силата на закона на едно правно положение в полза на държавата и във вреда на тези, с които тя е договаряла, противоречи на принципа на правовата държава, въздигнат от чл.4, ал.1 от Конституцията и е посегателство върху основите на правния ред.