Дело № 3/ 2001 г. Статус: решено

1.Осъществяването на дейностите от Министерството на земеделието и горите е изпълнение на конституционното задължение на държавата да осигурява поддържането и разнообразието на живата природа. Това задължение произтича от чл.15 на основния закон. Опазването на горите и дивеча е важна негова част. Тяхната защита налага изискването за нормативно уреждане на отношенията в тази насока и за определяне на институции, на които се възлагат функциите, следващи от нормативната уредба и осигуряващи спазването й. Именно защото задължението е на държавата, от нея чрез висшия законодателен орган могат да бъдат определени такива институции. Наличието на същото изискване обосновава и ал. 4 на чл.17 от Конституцията. С нея е резервиран за законова уредба режимът на обектите на държавната собственост. Освен придобиването и разпореждането режимът на обектите на собственост обхваща и управлението им. Тъй като дивечът е държавна собственост – чл.2, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, уреждането на режима на този обект на собственост се отнася и до определянето на субекта, от когото ще се упражняват управленски и контролни функции по стопанисването. В случая законодателната преценка е за включване на ловни сдружения в кръга на субектите, от които се стопанисва дивечът, но не и в кръга на тези, от които се упражняват управленските и контролни дейности по чл. 4 ЗЛОД. Съдът не констатира това разпределение на дейностите между различните субекти да засяга конституционни ценности. 2.Дейностите, като са насочени към постигане опазването на дивеча като национално богатство, защитават една конституционна ценност по чл.15 - поддържането и разнообразието на живата природа. Тъкмо осигуряването на нейната закрила и собствеността върху дивеча обосновават разпределянето на ловната площ по предвидения в чл.7, ал.1 ЗЛОД начин. Те правят конституционно допустими ограниченията, налагащи се от това разпределяне, още повече че тези ограничения са балансирани с уредени в други разпоредби права на засегнатите лица – някои от задълженията си по стопанисване на дивеча съответните правни субекти могат да изпълнят само след сключване на договор със собствениците на гори (чл.38 ЗЛОД), на последните се дължи обезщетение за вредите от дивеча (чл.79 ЗЛОД), те имат право на част от средствата на националния фонд “Българска гора”, когато горите им попадат в района на държавните дивечовъдни станции (чл.95, т.47 от Закона за горите). 3. Съдът счита, че оспорените разпоредби не накърняват конституционното право на сдружаване. Те не създават задължение за членуване, а предпоставят доброволно групиране на лицата, придобили право на лов. Изводът следва от обстоятелството, че с тях се допуска създаването на сдружения, без членуването в същите сдружения да се поставя като условие за участие в ловуването. Ето защо не е нарушен доброволният характер на сдружаването.