Дело № 6/ 2001 г. Статус: решено

Относно противоконституционността на разпоредби, отнасящи се до бюджета на съдебната власт: 1.В случая съдът приема, че атакуваната законова разпоредба, с която се приема бюджетът на съдебната власт за 2001 г., не лишава от средства за текущи разходи Висшия съдебен съвет и не парализира неговата дейност. Практически не е налице отказ от страна на парламента да осигури средства за функциониране на този конституционно установен държавен орган. Това личи и от волята на законодателя при приемането на въпросната разпоредба в пленарната зала. Средствата за текущи разходи за ВСС са включени в общите текущи разходи за цялата съдебна власт. При разпределението на бюджета на съдебната власт по съответни органи ВСС заделя предвидените и необходими средства за своето функциониране. Поради това, че в ЗДБРБ за 2001 г. са осигурени средства за нормалното функциониране на ВСС, въпреки че те не са описани на самостоятелен ред (самостоятелна позиция), което би било по-прецизно от гледна точка на основния закон, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. II не е противоконституционна. 2. Суверенно право на Народното събрание по чл. 84, т. 2 от Конституцията е при приемане на държавния бюджет да определя начина и условията на получаване на субсидията на всички държавни органи, в това число и тези на съдебната власт. Няма конституционна норма, която да ограничава законодателното тяло по този въпрос. 3. Няма конституционна пречка преизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт да е за сметка на републиканския бюджет. Още повече, че и неизпълнението на предвидените приходи от такси от дейността на тези органи е също за сметка на републиканския бюджет. В този смисъл е и Решение № 15/1997 г. по к.д. № 9/1997 г. – ДВ, бр.101/97 г. Относно противоконституционността на разпоредби, отнасящи се до бюджетите на общините: Конституционният съд приема, че посочените разпоредби не нарушават Конституцията. С предвидените в чл.2, ал.1, т. 1.11.1. и 5.1.1. целеви социални помощи и субсидии на общините законодателят е изпълнил задължението си по чл. 141, ал. 3 от основния закон. Съгласно тази конституционна разпоредба държавата е длъжна да подпомага общините, включително и чрез средства от държавния бюджет. От друга страна, субсидиите и вноските са елемент на бюджетни взаимоотношения между държавата и общините. Посредством механизма на предвидената в закона методика се постига баланс между националните и местните интереси и защита на по-слабите във финансово отношение общини. В този смисъл е и Решение № 2/2001 г. по к.д. № 10/2000 г. (ДВ, бр.9/2001 г.). Няма пречка от гледна точка на основния закон финансовото подпомагане на общините да става в конкретни случаи под формата на целеви субсидии. Предоставянето на целеви субсидии за изпълнение на ремонтни програми и проекти е резултат на определена държавна политика. Това следва от разпоредбата на чл.20 от Конституцията, според която държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната. При това правителството ръководи вътрешната политика на страната и изпълнението на държавния бюджет - чл.105, ал.1 и чл.106 от основния закон. С оглед на това правомощията на министъра на финансите за утвърждаване разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия, не противоречат на Конституцията. Конституционният съд приема, че самостоятелността на общинските бюджети не означава, че законодателят не може да въвежда правила за процеса на съставяне и изпълнение на общинските бюджети. Народното събрание може да приеме по целесъобразност ограничителни норми с оглед по-ефикасен контрол за целесъобразно извършване на разходите. Относно съответствието на разпоредбите на с Европейската харта за местното самоуправление: Според Европейската харта за местното самоуправление органите на местно самоуправление имат право на достатъчно собствени средства, с които могат да се разпореждат свободно, но в рамките на националната икономическа политика – чл.9, т.1. Националната икономическа политика на Република България се определя от Народното събрание и правителството – чл.1, ал.1 и чл.105, ал.1 от Конституцията. В нейните рамки със ЗДБРБ за 2001 г. на общините са предоставени достатъчно свободни средства за нормалната им дейност. От друга страна, с чл.9, т.5 ЕХМС се настоява за защита на финансово по-слабите местни общности чрез съответни финансови процедури и мерки. Това изискване също е постигнато от парламента при приемане на закона за държавния бюджет за 2001 г.