Дело № 7/ 2001 г. Статус: решено

1.Ноторно е, че целта на Закона за нормативните актове е създаването на правила за съставянето на нормативните актове, които са от значение за прилагането и тълкуването на актовете. Разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗНА е законова, а не конституционна норма и неспазването й при приемането на закон не може да бъде основание за установяване на противоконституционността на закона. Да се приеме противното означава, че всеки специален закон би бил противоконституционен като приет в противоречие с конституционния принцип за правовата държава. Извод в този смисъл следва и от Решение № 5 от 12.03.1998 г. по к.д. № 2/98 г. (обн., ДВ, бр.30/98 г.), с което Конституционният съд е приел, че “Преценката за конституционосъобразност….., съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията може да бъде дадена единствено с оглед на това, дали са нарушени конституционни разпоредби, а не други нормативни актове”. Идентично е положението и с разпоредбите в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Те също не са с ранг на конституционна норма и нарушаването им не може да обоснове противоконституционност на закона. В този смисъл е Решение № 3 от 3.04.1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 30/91 г. (обн., ДВ, бр.30/92 г.). Обстоятелството, че ПОДНС също подлежи на контрол за конституционосъобразност показва, че неспазването му не може да бъде приравнено с нарушаване на Конституцията. Независимо от това твърденията на молителите за допуснати нарушения на ЗНА и ПОДНС са неоснователни. 2. Начинът на съставяне на комисията, както и цялостната уредба в закона досежно нейната дейност създават достатъчно гаранции за осъществяване целите на закона при условия на равнопоставеност и обективност. Твърдението на молителите, че тази “надзорна” комисия ще бъде “прикрит” политически орган, изпълняващ политически поръчки, е несъстоятелно. Нарушаване принципа на разделението на властите означава на практика изземване или разместване на конституционни функции между отделните власти. Процесната комисия, независимо че в нея са назначени магистрати, няма правомощия на съдебен орган. Тя не е орган и на изпълнителната власт. Правомощията й са контролни. Председателят на Върховният касационен съд и главният прокурор не назначават от своята система други органи на изпълнителната власт, т.е. не назначават комисията като колегиален орган на изпълнителната власт, а посочват в нея отделни свои представители. В конкретния случай се касае за взаимодействие между властите, което според практиката на Конституционния съд е проява на единната държавна власт и суверенитет. 3.Законът за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност е съобразен с мотивите на Решение № 10 от 22.09.1997 г. на Конституционния съд по к.д. № 14/97 г. относно съответствието на този закон с конституционно гарантираното право на гражданите да получават информация и конституционно установеното задължение на държавата да брани гражданите от посегателство върху тяхната чест, достойнство и добро име. Конституционният съд счита, че разкриване имената на българските граждани, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб не накърнява тяхното добро име, чест и достойнство, защото с дейността, която те са осъществявали като сътрудници, са предрешавали съдбата на хиляди невинни хора. Справедливостта като друг основен принцип в правото налага обществото да знае кои са обслужвали репресивните органи, кои са съучастниците в преследването и репресиите върху хиляди невинни хора. 4. Разпоредбата на чл.3, ал.2, б.“е” в редакцията на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност не предвижда като последица, че лицата, срещу които има или е имало образувано и прекратено впоследствие предварително производство за тежко престъпление по Наказателния кодекс, следва да се считат за виновни, или осъждани за престъплението, за което срещу тях е било образувано предварително производство и същото е било прекратено. Но да бъдат поставени тези лица в една категория с лицата, осъждани за тежко престъпление по НК, и да търпят правни последици на едно такова осъждане, а именно да бъдат разкрити техните имена като щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, въпреки че са били сътрудници на съответните разузнавателни или контраразузнавателни служби, очевидно е, че в тази част атакуваната разпоредба противоречи на нормата на чл.31, ал.3 от Конституцията. Процесната разпоредба противоречи и на нормата на чл.117, ал.2 от Конституцията, тъй като поставя под съмнение правомерността и справедливостта на съответните актове за прекратяване на наказателното производство, постановени от независимата съдебна власт.