Дело № 12/ 2001 г. Статус: решено

Особеният статут на лицата, регистрирани за участие в изборите като кандидати за народни представители и на техните застъпници, не е привилегия на отделна група граждани, основана на някои от посочените в чл.6, ал.2 от Конституцията признаци, а е установен с цел гарантиране свободното упражняване на правото гражданите да избират и да бъдат избирани. Положението на кандидат за народен представител или застъпник не е зависимо от който и да е от признаците, посочени в чл.6, ал.2 от Конституцията. Всяко лице, независимо от неговите раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние може да се регистрира като кандидат за народен представител или застъпник. Достатъчно е то да отговаря на изискваните от Конституцията и законите на страната условия. Безспорно е, че в конкретния случай уредбата в чл.53, ал.1 от Закона за избиране на народни представители е обществено необходима. Тя е гаранция за свободното осъществяване на активното и пасивното избирателно право. Предизборната кампания започва 30 дни преди и приключва 24 часа преди изборния ден. Срокът е кратък, ясно определен и с оглед разпоредбата на чл.64, ал.3 от Конституцията този период не може да бъде произволно удължаван от законодателя. В Конституцията наказателната неотговорност и наказателната неприкосновеност не са уредени генерално, по общ начин като отделен правен институт, а се отнасят само за определени лица. Уредбата не е унифицирана и обобщена като отделен правен институт, а е включена съответно в глава трета – Народно събрание, глава четвърта – Президент на републиката, глава шеста – Съдебна власт и глава осма – Конституционен съд. При това положение тълкуването на конституционните текстове с оглед тяхното систематично място налага извода, че те нямат за цел да уредят изчерпателно случаите на наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност, а се отнасят само за частни случаи в рамките на статута на съответните държавни органи. Това означава, че не съществува забрана със закон да се урежда наказателна неприкосновеност в други, неупоменати в Конституцията случаи, ако това не противоречи на конституционни принципи. Конституционният съд намира за необходимо да обърне внимание върху обстоятелството, че нормата на чл.53, ал.1 ЗИНП третира въпроса единствено за наказателната неприкосновеност. Тя не урежда предоставяне на “имунитет” в същинския смисъл, разбиран като наказателна неотговорност. Съдът отчита различието, което съществува между наказателната неотговорност и наказателната неприкосновеност. За разлика от наказателната неотговорност наказателната неприкосновеност има чисто процесуален характер. Тя винаги е срочна и не изключва отговорността на лицата за извършени от тях престъпления, а само я отсрочва. Доколкото разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗИНП предоставя на кандидатите за народни представители и застъпниците наказателна неприкосновеност само за срока на предизборната кампания, съдът не открива основание за обявяването й за противоконституционна.