Предмет на искането
Тълкуване на разпоредбите на чл.98, т.6 и чл.100, ал.2 от Конституцията в частта им „предложение на Министерския съвет“ и на разпоредбата на чл.129, ал.2 от Конституцията в частта й „предложение на Висшия съдебен съвет“ по въпросите – какъв е правният характер на тези предложения, съставляват ли административен акт в собствен смисъл и подлежат ли на съдебен контрол от страна на Върховния административен съд и в случаите, когато президентът на републиката е издал указ въз основа на тях
Решение - 2
Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет до президента на републиката за назначаване и освобождаване на лицата по чл. 98, т. 6, чл. 100, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от Конституцията служат за осъществяване на взаимодействие между два конституционно определени органи на държавата.
Предложението на Министерския съвет и предложението на Висшия съдебен съвет са подготвителни, несамостоятелни актове - част от сложния фактически състав по назначаването и освобождаването на лицата с конституционно предвиден статут. Те не притежават характеристиките на административен акт, поради което не се обхващат от общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120, ал.2 от Конституцията и не подлежат на съдебен контрол.
Назначаването и освобождаването на лицата по чл. 98, т. 6, чл. 100, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от Конституцията става с указ на президента, който единствено може да бъде атакуван за противоконституционност пред Конституционния съд.
Правната сигурност и изключително значимите публични функции на ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България в международни организации, на висшия команден състав на Въоръжените сила, на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор налага стабилност на указите за тяхното назначаване и освобождаване. Те не могат да се поставят в зависимост от по-късно решение на съд, проверяващ законността на подготвителния акт.