Предмет на искането
Тълкуване на разпоредбата на чл.158, т.3 от Конституцията в частта й „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“
Решение - 3
1. Териториалната цялост и установения от Конституцията унитарен характер на държавата с местно самоуправление при недопускане на автономни териториални образования съставляват формата на държавно устройство по смисъла на чл.158, т.3 от Конституцията.
2. Формата на държавно управление по смисъла на чл.158, т.3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание, чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции - Народно събрание, президент и вице-президент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт /Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет/, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им.
Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава баланса между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
3. Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от обикновено народно събрание подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд по реда на чл.149, ал.1, т.2 от нея, относно това дали при неговото внасяне, разглеждане и приемане е спазен реда установен в чл. 154 и 155 от Конституцията и дали в съответствие с чл.153 от нея, промяната не засяга въпроси от изключителна компетентност на Велико Народно събрание /чл.158 К/.