Дело № 2/ 2003 г. Статус: решено

Бюджетът на държавата трябва да осигурява средства за функциониране на установените в Конституцията държавни институции, в т.ч. и на органите на съдебната власт, като се държи сметка за разделението на властите и правомощията им – чл. 117, ал. 2 и 3 на Конституцията, тълкуван с Решение № 17/95 г. по к.д. № 13/95 г. Действително в същото решение Конституционният съд е имал конкретен случай на непредвиждане, т.е. липса въобще на бюджетни средства за издръжка на такъв орган. Основната идея обаче, върху която е изградено решението, е, че държавният бюджет трябва да осигурява средства за функциониране на установените с Конституцията държавни институции. Тази конституционна повеля няма да е изпълнена както в случаите, когато въобще не са осигурени средства, така и когато поради недостатъчност на одобрените средства тези органи не ще могат да функционират през част от бюджетната година. За тази част от годината ще има изцяло липса на средства, а оттам и парализиране на дейността им, а тя е предвидена от Конституцията и трябва да се осъществява през цялата година. Конституцията единствено за съдебната власт постановява в чл. 117, ал. 3, че има самостоятелен бюджет. Такава финансова независимост не е предвидена за никоя друга конституционно установена институция. Самостоятелността на бюджета на съдебната власт се гарантира практически чрез осигуряване на достатъчно средства за нормално функциониране на всеки съдебен орган, в който смисъл Конституционният съд вече е имал повод да се произнесе с посоченото Решение № 17/95 г. Убедителен аргумент за достигане до извода за “достатъчност” на средствата на определен конституционен орган е сравнението с предоставените средства през предходната година.