Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на чл. 106а, чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 164, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и на § 68 и § 69, ал. 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕЕ
Решение - 7
Създаденият с чл. 112г, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност регламент, съгласно който дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, се възлага на топлопреносното предприятие или на търговец, отговарящ на специални условия, който е избран (определен) от потребителите, е израз на необходимото държавно регулиране в тази област. С уредбата по чл. 112г ЗЕЕЕ в изпълнение на „договора при публично известни общи условия” за продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради - етажна собственост, по чл. 106а ЗЕЕЕ, не се засягат конституционните принципи по чл. 19 от основния закон, защото: а) вместо недопустимия от чл. 19, ал. 2 от Конституцията монополизъм на едно дружество или търговец е осигурена възможност потребителите да избират стопанския субект, който да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Това може да бъде топлопреносното предприятие или някой измежду регистрираните по съответния ред търговец. Наличието не на един, а на няколко правни субекта, на които законът предоставя възможността да извършват тази дейност, изключва монополизма и създава условия за лоялна конкуренция между тях. Едновременно с това е и своеобразна форма за защита на потребителя; б) естеството и особеностите на етажната собственост като специфична групова организация на множество отделни собственици на жилищни имоти в една сграда, обединени от обща основа и общ покрив, само по себе си позволява индивидуализация на правоотношенията за някои видове услуги, като електроснабдяване, водоснабдяване, топлоснабдяване и др., в границите на цялата етажна собственост, при което обвързаността на всеки отделен жилищен имот от сградата се обуславя от взетото по съответния ред решение на общото събрание на етажната собственост. Предвид на това тезата на вносителите за „натрапени правоотношения" не намира подкрепа. Условие за сключване на договори за дялово разпределение е наличието на решение на общото събрание на етажната собственост за това, а то от своя страна е израз на волята на мнозинството от потребителите.