Предмет на искането
Установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 (относно актовете по ал. 1, т. 11); чл. 15, ал. 4, т. 1 и 2; чл. 16, ал. 4 (относно актовете по ал. 1, т. 15); чл. 17, ал. 4 (относно актовете по ал. 1, т. 12); чл. 27, ал. 1, т. 7 (относно хипотезите на т. 1.4, 2.10, 3.6 и 4.6 от приложението към чл. 27, ал. 2) от Закона за Комисията за финансов надзор и § 11, т. 14 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон (относно създадените нови разпоредби на чл. 112, ал. 4 и чл. 114, ал. 1 от Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване); Установяване на несъответствие с чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 1 от Допълнителния протокол към конвенцията на посочените разпоредби, с изключение на чл. 27, ал. 1, т. 7 ЗКФН
Решение - 11
Конституционният съд неколкократно в свои решения е имал възможността да изясни, че прогласеното от чл. 120, ал. 2 от Конституцията право на обжалване на всички административни актове от граждани и организации, по силата на същата разпоредба (in fine), може да бъде изключено със закон за изрично посочени административни актове. Подчертавано е същевременно многократно, че това е само изключение от основното правило за обжалване на всички административни актове и следва да се прилага ограничително - само когато са налице достатъчно сериозни и основателни причини. Такава е и защитата на особено важни интереси на гражданите и обществото, но при спазване на основните права на личността и конституционните принципи на правовата държава. Конституционният съд намира за необходимо изрично да подчертае, че с приетите за непротиворечащи на основния закон разпоредби, изключващи обжалването на някои индивидуални административни актове пред Върховния административен съд, не се надхвърля границата на ограничителното прилагане на изключението по чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията от общото правило за обжалване на всички административни актове. В случая законодателят не е тълкувал и приложил разширително предвиденото от Конституцията изключение, поради което и не е злоупотребил с това си правомощие. С атакуваните за противоконституционност разпоредби са изключени от съдебно обжалване само няколко от множеството административни актове, издавани по Закона за Комисията за финансов надзор и отделните закони, регламентиращи дейностите, върху които се упражнява финансовият надзор. Приетата от съда липса на основание за отмяна като противоречащи на основния закон норми е мотивирана и от конституционната целесъобразност при защитата на обществения интерес и интересите на отделните граждани, предоставили лични парични средства за управление от финансови институции за подсигуряване на своето достойнство и сигурност в бъдеще. По този начин приоритетно са защитени конституционни ценности, прогласени още в преамбюла на Конституцията. Защитата на тези конституционни ценности закриля правата и законните интереси на голямата част от населението, от които се привличат личните им парични средства. Действително, в същото време могат да се засегнат правата и интересите и на един тесен кръг от лица, които управляват предоставените им чужди пари. Налице е обаче една очевидна несъизмеримост между правата и интересите на двете противопоставени групи лица както по отношение на тяхната численост, така и по отношение на обществения интерес. Балансът на интересите налага да се даде приоритет на правата и законните интереси на многократно по-голямата група лица, предоставили парите си за управление, които атакуваните разпоредби защитават, пред правата и интересите на един тесен кръг от лица, които управляват чужди пари. Отчитането на този баланс на права и интереси при защитата на констититуционните ценности в случая ни изправя пред класически случаи на хипотезата на чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията, позволяваща ограничаването на правото на съдебно обжалване. Атакуваните норми, които изключват прилагането на общия ред, установен в Закона за административното производство, като неподходящ при налагането на конкретните принудителни административни мерки, не са противоконституционни, тъй като не нарушават основни конституционни начала и права на гражданите. Оспорените такси са установени по вид и размер, съобразно конституционното предписание, със закон - тарифа - приложение към чл. 27, ал. 2 ЗКФН.