Дело № 6/ 1997 г. Статус: решено

Системата на пенсионното осигуряване е изградена по начин, който включва определени условия за придобиване на право на пенсия. Най-общо те включват определяне на момента, в който пенсионното плащане може да се претендира, както и на неговия размер. При настъпването на тези условия правото (на получаване) на пенсия възниква в цялото свое съдържание, т. е. включително и от гледище на размера на дължимата пенсия, който също е функция на въпросните условия. Това право е вид право на обществено осигуряване. Като такова, то се обхваща от конституционноправната защита, установена с чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Конституционноправната защита включва както задължението на държавата да предвиди (в смисъл да създаде) поначало по законодателен път система на обществено (и по-специално на пенсионно) осигуряване, така и задължението да гарантира конкретната реализация на осигуряването в неговите различни форми, когато условията за получаване на съответните плащания са настъпили. Следователно Конституцията изисква от законодателя да се въздържа от актове, които накърняват даденото, вече осъществено от гледище на фактически състав, право. Под недопустимост на накърняването следва да се разбира както въздействие върху съответното право въобще, така и въздействие върху някой от неговите компоненти. В разглежданата тук хипотеза, създадена от действието на чл. 50, ал. 1 и 2 от Закона за пенсиите, става дума за въздействие върху размера на пенсионното плащане, дължимо на всеки, който отговаря на условията за получаване на пенсия. Необходимо е още веднъж да се обърне внимание върху обстоятелството, че се касае за ограничаване на едно възникнало, на едно придобито при спазване на предвидени от закона условия право. Следователно единствено Конституцията може да допусне такова накърняване, основавайки се на съображения, които са свързани със защитата на друг конституционноправно значим обществен или личен интерес. С оглед на това Конституционният съд приема, че в Конституцията не се съдържа - нито пряко, нито косвено - друго основание, което да оправдава въпросното ограничение.