Дело № 13/ 1997 г. Статус: решено

1. Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата.Задължение на държавата за защита на това право произтича и от чл. 28, изр. 2 от Конституцията. Тази разпоредба изисква наказването като най-тежко престъпление на посегателството върху човешкия живот. Поставяйки такова изискване, тя налага създаването на наказателноправни норми, които обезпечават реална защита на правото на живот. Освен това определя наказателната репресия като една от гаранциите, които осигуряват неговото охраняване. Своеобразно средство за защита на личността и правата на гражданите, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане. Затова е адресирана не към субекта на престъпно посегателство, а към застрашения от непосредствено противоправно нападение или трето лице, и като изключва обществената опасност на извършеното при условията й деяние, дава правна възможност за защита чрез причиняване вреди на нападателя. Неизбежната отбрана обаче не е право за неограничено засягане на нападателя. Личността и правата на последния продължават да са обект на конституционноправна защита и след като той е предприел непосредствено противоправно нападение. Разпоредбите на т. 1, т. 2, т. 3 в частта й относно думите "вилен имот или стопански обект", т. 4 и т. 5 от ал. 3 на чл. 12 от Наказателния кодекс нарушават това изискване. Признаците, които се съдържат в изброените разпоредби и които се отнасят до нападението, не определят характера и опасността му изцяло и достатъчно пълно. Въпреки наличието им в отделните конкретни случаи може да се окаже незначителен застрашения интерес или ниска степента на вероятност за увреждането му, а вредите, причинени за отблъскването на такова нападение, да превишават необходимите предели. Но нанасянето им, дори когато съставлява посегателство върху човешкия живот, не е престъпление поради изключването на явното несъответствие между защитата и нападението, а оттук и на обществената опасност на деянията, с които е увреден нападателят. От това следва, че тези разпоредби допускат и оправдават при определени условия убийството или опита за убийство, чието извършване надхвърля границите на защитата по чл. 12, ал. 1 НК. По такъв начин те засягат и накърняват правото на живот и ограничават гаранциите за защитата му. Ето защо са противоконституционни. 2.Поради получилото се равенство на гласовете и липса на мнозинство, че разпоредбите на т. 3 в частта за израза "нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилището" и на т. 6 противоречат на Конституцията, искането да бъдат обявени за противоконституционни следва да се отхвърли. 3.Обявяването на противоконституционността на разпоредбите на т. 1, т. 2, т. 3 в частта й досежно израза "вилен имот или стопански обект", т. 4 и т. 5 от ал. 3 на чл. 12 НК има за последица прекратяване на действието им и на съществуването им като правни норми от действащото законодателство. Понеже тези разпоредби по силата на решението на съда престават да съществуват, безпредметна е преценката по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията за съответствието или несъответствието им с международен акт, по който България е страна. Затова искането не следва да се разглежда в тази част. Досежно другите разпоредби от ал. 3 на чл. 12 НК - т. 3 в частта за израза "нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище" и т. 6, искането е неоснователно. Наказателната репресия е средство за защита на правото на живот. Тази законова защита, чието установяване е и конституционно задължение на държавата, не се нарушава от посочените разпоредби. Последните действително допускат причиняването на вреди, които могат да включат лишаването от живот. За това обаче са предвидени конкретни условия. Така предвидените условия изискват нанасянето на вредите да е осъществено за запазването на застрашени от увреждане права и интереси и наред с това индивидуализират нападението с признаци, които всякога определят като голяма интензивността и опасността му.