Дело № 18/ 1997 г. Статус: решено

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията прогласява правото на обществено осигуряване и социално подпомагане. Правото на пенсионно осигуряване, като вид социално осигуряване, се обхваща и защитава от тази разпоредба. То принадлежи към основните права на гражданите и е неотменимо. Конституционната разпоредба обаче не определя условията и реда за неговото възникване и осъществяване. Оттук следва, че конституционният законодател е оставил тези въпроси, към които спада и въпросът за размера на пенсионните плащания, за отговор от закона. Законодателят е компетентен да даде едно или друго конкретно разрешение по целесъобразност, стига то да не е в несъответствие с принципи и изисквания на основния закон. Създаденото неравно положение на гражданите не се дължи и не е в зависимост от някои от социалните признаци, "посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията изчерпателно", които не допускат ограничение на правата или предоставяне на привилегии (вж. Решение № 14 от 1992 г. - ДВ, бр. 93 от 1992 г.).Установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване. Тя се квалифицира във финансово отношение като "разходно-покривна". При тази система пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорената разпоредба удовлетворява изисквания и на социалната справедливост, изразена в Преамбюла на Конституцията на Република България. Твърденията са за несъответствие с чл. 9 и чл. 5, т. 1 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права.Първата разпоредба прогласява, че "Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице на социална сигурност, включително и на обществени осигуровки". Тя е възпроизведена в Конституцията на Република България (чл. 51) . Втората разпоредба, която не допуска "отнемане на някои от правата или свободите, признати в този пакт, или тяхното ограничаване", също е намерила отражение в основния закон - чл. 57 и пр. .При това положение, щом чл. 47в ЗП не е противоконституционен, а посочените разпоредби на Международния пакт са залегнали в Конституцията, означава, че той не е в несъответствие с тях.