Дело № 15/ 2018 г. Статус: решено

Съгласно чл. 84, т. 3 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Конституцията единствено Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци и не може да делегира тези свои правомощия на изпълнителната власт. Изискването за законоустановеност на данъците обхваща всички техни елементи – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и др. Въвеждането на по-високи ставки за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в списък на курортите в Република България, приеман от Министерския съвет, представлява нарушаваща Конституцията делегация на изключителни правомощия на Народното събрание. Данъкът върху недвижимите имоти e имуществен данък и като такъв се определя въз основа на стойността на имота, независимо за какви нужди се използва той. Поставянето на размера на ставката на данъка върху недвижимите имоти в зависимост от функционалната употреба на имота представлява недопустимо съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията смесване на елементи на имуществените и подоходните данъци. Разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси противоречи на чл. 6, ал. 2, чл. 8, чл. 60, ал. 1, чл. 84, т. 3 и чл. 141 от Конституцията. Съгласно чл. 116 от Конституцията държавната служба се ползва от стабилитет на служебното правоотношение, без който държавният служител не би могъл да остане верен на волята и интересите на нацията и политически неутрален и да се ръководи единствено от предписанията на закона. Директорите на териториални дирекции, главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация на Централното митническо управление са висши държавни служители и дейността им се регулира от принципите за държавната служба. Принципът на стабилитет на служебното правоотношение на държавните служители гарантира осъществяването на техните функции по конституционно предписания начин. Той изисква прекратяването на служебното правоотношение да се извършва при наличието на изчерпателно изброени в закона обективни основания. Косвеното ограничаване на правото на съдебна защита е недопустимо според чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Принципът на равенство пред закона по чл. 6, ал. 2 от Конституцията не допуска въвеждане на по-неблагоприятен ред за прекратяване на служебното правоотношение само на определени категории държавни служители, без да е налице конституционно оправдание за това. Разпоредбите на ал. 4, изр. 2 и ал. 5, изр. 2 на чл. 9 ЗМ противоречат на чл. 6, ал. 2, чл. 116 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията.