Дело № 5/ 2011 г. Статус: решено

Конституционният съд има постоянна практика - така Решение № 3 от 1993 г. по к.д. № 2 от 1993 г. и др., последно Решение № 6 от 2007 г. по к.д. № 3 от 2007 г., съгласно която преценката за конституционосъобразност на законотворческия процес може да се основава на стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание. От тях може да се установят необходимият кворум и мнозинство за приемане на актовете на парламента, броят на гласуванията, с които е приет закон или друг акт, конкретните гласувани текстове и тяхното съдържание и други, които констатации могат да бъдат правени само от Народното събрание. Съдът не може да открива производство по тяхното оспорване. Стенографските протоколи са официални документи и имат доказателствена сила за отразените в тях изявления, обстоятелства и констатации. От доклада за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се установява, че Комисията по правни въпроси не поддържа текста на вносителя за § 57, сега § 55 и предлага заместващ текст с друго съдържание. В пленарна зала на 25.03.2010 г. председателят на комисията прочита изцяло решението на същата, отразено в доклада, с посоченото по-горе допълващо изречение, обясняващо предложението. Съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 74, ал. 4 от ПОДНС председателстващият заседанието е длъжен да подложи на гласуване първо предложението на комисията (чл. 59, ал. 1, т. 3) и ако то не е прието, едва накрая (чл. 59, ал. 1, т. 7) основното предложение, т.е. предложението на вносителя на законопроекта. От анализа на отразеното в стенографския протокол се установява безспорно, че в пленарна зала при гласуване на § 57, сега § 55, а и на другите параграфи от ЗИД на НПК е процедирано в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 от ПОДНС. На второ място, от стенографските протоколи е видно, че съществуващото разминаване между номерацията на текстовете по вносител и номерацията на реално приеманите при второто гласуване е налагало изричното им посочване както от докладващия законопроекта, така и от председателстващия заседанието, за да няма съмнение за всеки депутат кой от съответните параграфи се гласува. В конкретния случай след изчитането изцяло на новия текст като съдържание на § 57, сега § 55, председателстващият заседанието го подлага на гласуване. Напълно ясен е смисълът, вложен от председателя на парламента в думите “§ 57 по вносител” - гласува се изчетеното предложение на комисията за текст на § 57, номерация по първоначално внесения законопроект, която се променя в съответствие с предходните гласувани параграфи.