Дело № 9/ 2011 г. Статус: решено

Всички членове на екипажа на кораб и корабопритежателя са съответно работници и работодател, но не всички работници и работодатели в страната са членове на екипажа на кораб или корабопритежатели. Понятието „член на екипажа на кораб/корабопритежател” се включва в съдържанието на понятието „работник/работодател”. При това състояние на действащото национално законодателство безусловно Кодексът на труда се отнася и до членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя. Твърдението на омбудсмана на републиката, че трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя трябва да се уредят задължително със закон по силата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията е несъстоятелно и затова не се споделя от Конституционния съд. Съгласно чл. 114 от Конституцията Министерският съвет има право въз основа и в изпълнение на законите в страната да приема подзаконови актове като постановления, разпореждания и решения. Наред с това Министерският съвет е компетентен да приема с постановления правилници и наредби. Нормотворческата дейност на правителството е подзаконова и тя опосредява изпълнението на приетите от Народното събрание закони. Затова въз основа и в изпълнение на разпоредбата на чл. 88б, ал. 1 от КТК Министерският съвет приема с Постановление № 226 от 14 октомври 2003 г. Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя (ДВ, бр. 93/2003 г.). Министерският съвет издава наредба, която се отнася не до онези трудови права на всички работници и работодатели в страната, които трябва задължително да се уредят със закон по смисъла на чл. 48, ал. 5 от Конституцията. С Наредбата Министерският съвет регулира неуредени в Кодекса за търговското корабоплаване обществени отношения в сферата на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Тя не отменя приложението на действието на Кодекса на труда, а само конкретизира характерното за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя. Нейното приемане не представлява „делегиране на Министерския съвет на правомощия, които принадлежат изключително на Народното събрание”, както твърди омбудсманът, нито изземване на законодателните правомощия на парламента от страна на правителството. От съдържанието на чл. 48, ал. 5 от Конституцията следва, че държавата е длъжна да уреди със закон само изброените в конституционния текст трудови права, а не всички трудови права. Държавата е изпълнила конституционното си задължение, произтичащо от изискването на чл. 48, ал. 5 от Конституцията, когато е регулирала със закон посочените основни трудови права. С приемането на Кодекса на труда и ЗЗБУТ държавата е изпълнила своето задължение, произтичащо от основния ни закон.