1. Само Конституцията определя правомощията на Конституционния съд.
Тя забранява да се дават и отнемат правомощия на съда със закон.
В чл. 149, ал. 1 от Конституцията в 8 точки са изброени основните правомощия на съда.
Други разпоредби на Конституцията допълват компетентността му.
Член 149, ал. 1, т. 1 възлага на съда едно правомощие, с което малко конституционни съдилища са овластени, а именно да тълкуване на Конституцията. Между това правомощие и конкретното тълкуване при упражняване на другите правомощия на съда има разлика. Задължителното тълкуване е свързано с извличане на точния смисъл на тълкуваните разпоредби на Конституцията, без да има за предмет решаването на конкретен конституционен спор.
Второто и съществено правомощие на съда е контролът за конституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Този контрол на практика е основната компетентност на съда и по този повод са образувани и решени най-много дела. Касае се за последващ контрол за конституционност, тъй като чрез него се контролират вече обнародвани в „Държавен вестник" правни актове.
 
Само в един случай според българската Конституция упражняваният от съда контрол за конституционност е предварителен - когато се произнася за съответствието с Конституцията на сключени от Република България международни договори преди тяхната ратификация.
Наред с това съдът се произнася и за съответствието на законите с общоприетите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна. В правомощията му е включено и решаването на спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.
Конституционният съд е овластен да се произнася и по спорове за конституционност на политическите партии, по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент, както и по спорове за законността на избори за народни представители. Той се произнася и по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента за държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Подадената от президента и вицепрезидента, както и от конституционен съдия оставка също е основание да се произнесе с решение.                     
 
2. Наред с всички тези компетентности Конституцията овластява съда и с редица правомощия за установяване на факти с конституционноправно значение: подаване на оставка от президента или вицепрезидента или установяване на трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; установяване на неизбираемост и несъвместимост на народни представители; подаване на оставка от конституционните съдии, установяване на фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от една година, установяване на несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5 от Конституцията. Установяването на тези факти води до предсрочно прекратяване на мандата на президента, вицепрезидента, на народните представители и на конституционните съдии.
Конституцията му възлага и още едно правомощие, което излиза от кръга на чисто установителните - снема имунитета на конституционните съдии. При тази своя дейност съдът не само установява факти, но и ги оценява и с оглед на тази преценка постановява решението си.